Начало

Виждала съм много пъти тези икони - двата ангела, разположени от двете страни на вратата на църквата на Софийската духовна семинария, които приканват вярващите да влязат от притвора в централната част на храма; голямата икона на св. Йоан Рилски, която посреща влизащите в ректората на Семинарията при разделянето на стълбището в две посоки; главата на св. крал Стефан Милутин в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя” и иконата на храмовата светица в същата църква...

В името на Отца и Сина и Светия Дух! В тази неделя пред Въздвижение на Кръста Господен се чете, може би, най-радостния, най-обнадеждаващ откъс от Евангелието: за това, че Бог дошъл в света не, за да съди света, а за да спаси света. Сам Господ дoшъл в цялата Си чистота, в цялата Си святост, но в облик на човек. И Той ни е показал, как може да живеем, ако искаме още на земята да принадлежим на вечността, т. е.

Християнската логика е различна от светската. И не бива да се отхвърля, преди да се опитаме да я разберем. Тя е логика на сърцето. То ни казва дали живеем духовно или не живеем. Възможно е дните ни да са изпълнени с бурни събития и отведнъж да установим, че сме мъртви. Възможно е да отидем в много богат дом и в някакъв миг да ни прониже режеща болка - хората в него са мъртви. Макар да се смеят, да са доволни от себе си. Така че въпросът е съдбовен.

Както гордостта имаше три степени, тъй и смирението има три степени. Но ония се изкачваха нагоре, за да провалят човека, а тия слизат надолу, за да го издигнат. Ето как определя дивният и свят старец Амвросий Оптински тия три степени: