Скъпи братя и сестри, поздравявам всички вас с празника на светия Архистратиг Божи Михаил. В днешния ден ние молитвено се обръщаме към безплътните Небесни Сили. Ние не знаем що за сили са те - Господ нищо не ни е открил, освен това, че те съществуват. У някои хора, особено у съвременните, самото упоменаване за ангелите предизвиква усмивка.
Току-що, скъпи братя и сестри, ние с вас чухме благата вест за възкресяването от Господа Иисуса Христа на умрялата дъщеря на началника на иудейската синагога Иаир, който виждайки, че дъщеря му вече умира, взема решение да отиде за помощ при Иисуса, за Чиято слава и сила той сигурно вече неведнъж е чувал. Чухме също и за изцелението от Господа на една кръвотечива жена, страдаща от своя недъг в течение на 12 години, изхарчила за безуспешно лечение цялото си имане.
Светът е обезобразен след грехопадението на човека. Умират хора стари, на средна възраст, младежи и деца. Какъв е смисълът от тяхната поява на света, ако животът така леко може да свърши? Смисълът на раждането на дете от майката е - тя да му даде живот не само земен, временен, но и вечен. Ето тогава всичко, което тя прави за своето чадо, има действително вечен смисъл.
Последната цел и върховното благо за човека е богообщението. Бог благоволява да почива в него и човекът никъде не намира покой освен в Бога. Такова е родството на човека с Бога по първоначалното му предназначение в творението.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи в Христа братя и сестри! Христос на земята се уподобил на Небесен Лекар; както предвъзвестило древното пророчество, „Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи” (Ис. 53:4). Ако се замислим, в множеството извършени от Господа Спасител чудесни изцеления няма нищо удивително – разбира се, че Всемогъщият Творец е властен да се издигне над законите на природата, установени от Него Самия.
„Между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават” /Лука 16:26/.
„О, мъдри Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме, като се надяваме силно на твоето застъпничество!” /из канона на светеца/
През 1998 г. Ростислава Тодорова завърша „Теология” в ШУ „Епископ Константин Преславски”, а през 2002 г. – „Педагогика на обучението по изобразително изкуство” в същия Университет. От 2008 г. вече е доктор по изкуствознание.
Преподавател в Катедрата по изобразително изкуство на ШУ „Епископ Константин Преславски”.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! С неделното четиво Светата Църква за втори път ни напомни за евангелското чудо на изцелението на гадаринския бесноват. Може да възникне въпросът: "Защо Църквата отново ни предлага този евангелски сюжет, така, както и в петата неделя след Петдесетница? Тогава се чете Евангелието от Матея, а сега това Евангелие от Лука, разказващо ни за същото?".
