1. Голямо зло е клеветата. Както малкият рул на кораба го насочва натам, накъдето иска, така и езикът води човека към добро или към зло. Светите отци много са порицавали осъждането на чуждите грехове, немощи и лоши привички.
1. Самопринуждавайте се към мълчание, което е майка на всички божествени добродетели. Оставайте в безмълвие, за да казвате Иисусовата молитва, защото когато някой говори, едва ли ще може да избегне празнословието, а от него се поражда всяка лоша дума, която натоварва душата с бремето на тежка отговорност.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Вие днес чухте от Евангелието, че Господ, когато излязъл на проповед след Кръщението, с първите думи, които и по-нататък се повтаряли, призовал всички към какво? - към покаяние. „Покайте се, казвал Той, защото се приближи Царството Божие".
Храмът беше тих и топъл. Тъмен, прорязан с лъч тежка светлина, която сякаш се бореше с мрака и си проправяше път, притискана от всички страни но все пак силна в своята топла тишина. Като този лъч е бил и продължава да бъде с молитвеното си застъпничество свети Йоан Шанхайски и Сан Франциски Чудотворец, чието нетленно, от близо половин век ,тяло лежеше кротко като заспало в стъклената ракла, в дясно от падащия лъч.
Постът и всичко друго (бдение, молитва, сълзи на покаяние...), ако се управляват добре, са добродетели, които изпълняваме с труд и принуждение и така, от една страна, показваме на Бога нашето намерение, а от друга - противоборстваме на страстните пожелания....
Въпросът за църковните празници отдавна е станал обект на нападки от страна на различни протестантски групи. Особено в дните около Рождество Христово мнозина врагове на Църквата, с присъщата им повърхност и безотговорност, пишат наляво и надясно, преписвайки един от друг, че датата на празника – 25 декември, е погрешна. По такъв начин смущават душите на обикновените вярващи, обвинявайки Христовата Църква в заблуда.
Първият празник като ден, свободен от работа, като ден за отдих и покой (а именно по такъв начин съвременният човек възприема всеки празник) е бил денят, който е настъпил след шестте дни на сътворението: “И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши. И Бог благослови седмия ден и го освети” (Бит. 2:2-3).
