Начало

В съв­ре­мен­ния от­ре­къл се от Хрис­та свят властва мирог­лед, чи­й­то прин­ци­пи и нор­ми пра­вят иде­я­та за ев­та­на­зи­я­та не са­мо до­пус­ти­ма, а и при­мам­ли­ва за мно­зи­на. Ще спо­ме­нем са­мо най-важ­ни­те от тях: чо­ве­кът е гос­по­дар на се­бе си и жи­во­та си, на тя­ло­то и ду­ша­та си; чо­век сам тво­ри сво­я­та съд­ба и до­ри здра­ве­то си; чо­ве­кът е съз­да­ден за щас­тие и нас­ла­да; не­го­ви­те же­ла­ния са за­кон.

На 20 юни се навършиха 96 години (1915 г.) от кончината на Екзарх Йосиф. Роден в Калофер на 5 май 1840 г. със светското име Лазар Йовчев, той остава рано сирак и е отгледан от по-голямата си сестра. Учи първо в родния си град, а впоследствие във Френския католически лицей в Цариград и в Парижкия университет (знаменитата „Сорбона"), където от 1864 до 1867 г. следва във философско-литературния факултет, а от 1867 до 1870 - в юридическия.

Душевен мир се придобива чрез скърби. Писанието казва: Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода. (Пс. 65:12) Пътят на онези, които искат да угодят на Бога, минава през много скръб. Как ще облажаваме светите мъченици за страданията, които са претърпели заради Бога, щом не можем да изтърпим една треска?
Нищо не спомага за придобиването на душевен мир така, както мълчанието и доколкото ти е възможно, непрестанно да разговаряш със себе си, а с другите - рядко.

Когато плачем за греховете си и смиряваме душите си, нямаме видения, а и самата душа не желае да има такива. А когато оставим плача и смирението, виденията идват и ние спокойно можем лесно да се увлечем по тях.