“Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар” /Лука 18:11/.
За втора поредна година Фондация „Покров Богородичен” и порталът „Православие.БГ” проведоха конкурса за православна християнска журналистика „Пътят на словото”. Тази интересна инициатива обединява журналисти, които пишат статии с православна насоченост в различни медии.
Влизате в храма и виждате жена, която стои в идеалния център, в подкуполното пространство, с вдигнати ръце и вперен в купола поглед. Какво прави тя? Моли се екзалтирано? - не, “зарежда се”! Някой й е казал, че точно под купола “енергията” е най-силна, дори е чела, че това е установено с научни измервания.
Срещнах отец Герасим на богословската конференция в манастира в Бозе - Италия. Когато за първи път го видях, си казах: „Сигурно идва направо от Света Гора.” Интересът ми към него с всеки изминал ден все повече нарастваше. Винаги неотлъчно следван от своя послушник, някак затворен, самодостатъчен...
Жан-Луи Дандюран е един от многото, чули проповедта на отец Герасим и открили Православието като отговор на въжделенията на душата си, като отговор на онази потребност от смисъл, без който животът и всички лични постижения не носят удовлетворение и радост.
Когато Василий Николаевич (бъдещият старец иеросхимонах Серафим Вирицки 1866-1949, канонизиран от Руската Православна църква за преподобен) се завърнал от чужбина, на гарата в Петербург го посрещнал личният му кочияш и го откарал към дома му. На една от улиците Василий Николаевич видял седящ на паважа селянин в дрипи, който високо повтарял:
Източник:
Из книгата "Старецът иеросхимонах Серафим Вирицки"
