Начало

1. Пазенето на ума е условие за молитвата. Старецът Иосиф, опитен исихаст от Света гора, казвал: “Молитвата без внимание и трезвение е губене на време и напразен труд. Ние трябва да поставим незаспиващ страж на всички свои чувства, вътре и вън от нас - вниманието. Без него умът и силите на душата се разпиляват за суетното и житейското като безполезната вода, която се лее по пътищата. Никой не може да се издигне горе, ако не презре долното.

Отче наш, Ти, Който Си на небесата,

Ти, Който Си родил предвечния Си Син,

за нас с любов прати Го на земята -

Чу­ва­ли ли сте за т. нар. “тай­ни мо­лит­ви”? Та­ко­ва на­и­ме­но­ва­ние са по­лу­чи­ли най-ху­ба­ви­те и дъл­бо­ко­съ­дър­жа­тел­ни мо­лит­ви от Ли­тур­ги­я­та, ко­и­то са жи­во из­по­вяд­ва­не на вя­ра­та и ли­тур­гич­но­то бо­гос­ло­вие и в син­те­зи­ран вид пре­да­ват ця­ла­та све­ще­на ис­то­рия на Но­вия за­вет и Дог­ма­ти­чес­ко­то уче­ние на Цър­к­ва­та. Те, как­то е вид­но и от са­мо­то им съ­дър­жа­ние се про­из­на­сят от све­ще­ни­ка от име­то на це­лия бо­го­мо­лен на­род.

Как­во пред­с­тав­ля­ват из­ку­ше­ни­я­та, ка­къв е тех­ни­ят из­точ­ник и как да се бо­рим с тях? То­ва са въп­ро­си­те, на ко­и­то ще по­тър­сим от­го­вор, за­що­то ма­кар ве­че да сме пре­по­ло­ви­ли Рож­дес­т­вен­с­кия пост, бор­ба­та с из­ку­ше­ни­я­та не стих­ва през це­лия ни жи­вот, до­ри в смър­т­ния ни час.