1. Пазенето на ума е условие за молитвата. Старецът Иосиф, опитен исихаст от Света гора, казвал: “Молитвата без внимание и трезвение е губене на време и напразен труд. Ние трябва да поставим незаспиващ страж на всички свои чувства, вътре и вън от нас - вниманието. Без него умът и силите на душата се разпиляват за суетното и житейското като безполезната вода, която се лее по пътищата. Никой не може да се издигне горе, ако не презре долното.
От всички богослужебни правила, свързани с Великия пост, най- важно е да бъде разбрано правилото за забрана за извършване на Божествена литургия в делничните дни от седмицата, през цялото време на Великия пост. Уставът ясно гласи, че в никакъв случай не трябва да се извършва Божествена литургия от понеделник до петък включително, освен ако Благовещение не се падне в един от тези дни.
Чували ли сте за т. нар. “тайни молитви”? Такова наименование са получили най-хубавите и дълбокосъдържателни молитви от Литургията, които са живо изповядване на вярата и литургичното богословие и в синтезиран вид предават цялата свещена история на Новия завет и Догматическото учение на Църквата. Те, както е видно и от самото им съдържание се произнасят от свещеника от името на целия богомолен народ.
1. Молитвата просвещава човека. Това подчертавал старецът Порфирий и посочил следния пример: “Ето, някъде има електростанция, а в стаята - лампа, но ако не завъртим ключа, ще останем в тъмнина.
Какво представляват изкушенията, какъв е техният източник и как да се борим с тях? Това са въпросите, на които ще потърсим отговор, защото макар вече да сме преполовили Рождественския пост, борбата с изкушенията не стихва през целия ни живот, дори в смъртния ни час.
По всеобщо мнение на светите отци корените на поста трябва да търсим още в зората на човечеството, в заповедта, която Бог дал на първата човешка двойка да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото. Според св.
В течение на вече изтеклите подготвителни седмици преди Великия пост Църквата с думите на Спасителя, с примерите от Евангелието ни призоваваше да се вгледаме дълбоко в душите си и в живота си: какво е нужно в него да изменим, за какво трябва да се покаем.
“Просветен от трислънчевата светлина, ти си станал богослов на пребожествената Троица; обогатил се чрез пребожествената премъдрост на словесата, ти си извел божествените потоци на богомъдрието; като пием от тях, ние ти пеем: радвай се, преблажени преподобни Симеоне”. Кондака на празника
