Начало

ОЩЕ НЕЩО ЗА ПРОШКАТА

Автор: 
Александра Карамихалева

Отново сме изправени пред Великия пост, а с това и пред необходимостта да поискаме и да дадем прошка на ближните си за всичко, което омрачава душата ни: разочарование, огорчение, стаена враждебност, недоверие, завист, страх... Да простим за нападките, подигравките, заплахите, за посегателствата срещу авторитета ни, репутацията ни, правата ни, удобството ни ­ всичко. “Ще простя всичко освен...” не е истинска прошка. “Ще простя, ако...” ­ също.

Източник: 
книгата "През очите на вярата"

МОМИЧЕТАТА СИ ВОДЯТ ДНЕВНИЦИ

Автор: 
Мария Городова

Момичетата от всички епохи са си водели дневници... Анна, Маша, Рута, Таня, Дена...Защо пишат? Защото дневниците изведнъж се превръщат в „единствения и най-добър приятел, пазител на душевните тайни” – обяснява Рута. А Анна пише „...аз на теб всичко мога да доверя, както на никой друг до този момент не съм доверявала.

Източник: 
www.pravmir.ru

ИНТЕРВЮ СЪС СЕМЕЙСТВО МАКДОНАЛД, ТЕКСАС, САЩ

Автор: 
Максимос и Ирена Морган

“Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.” (Мат. 16:24)

ВЕЛИКОТО ТАЙНСТВО БРАК - съвети преди брака

Автор: 
архимандрит Емилиян Симонопетритски

Никой не се съмнява, че най-важният ден в живота на човека, след раждането и кръщението, е този на брака. Разбира се, една от институциите, които светският ураган на нашето време се опита да разруши, беше и всечестното и свещено тайнство на брака.

Древни епископски центрове на територията на днешна Бургаска област

Автор: 
Свещ. Йоан Карамихалев

Едни от най-рано християнизираните територии в пределите на днешната Българска държава са земите по южното ни Черноморие и по-конкретно района около гр. Бургас. Има сведения за съществуване на епископски катедри там още през ІІ век в Анхиало (дн. Поморие) и Деултум (Девелт) – на ок. 30 км. западно от Бургас. Към началото на VІ век се споменават вече като самостоятелни епископии Месемврия (дн. Несебър) и Созополис (дн. Созопол), а в средата на ІХ век – Агатополис (дн.

Източник: 
Църковен вестник

ДИАГНОЗА – ОТДАЛЕЧАВАНЕ ОТ БОГА

Автор: 
Александра Карамихалева

Съ­­буж­­­даш се през нощ­­­та и не мо­­жеш да зас­­­пиш от тре­­вож­­­ни мис­­­ли. Не­­о­­пи­­су­­ем смут па­­да ка­то теж­­­ка сян­­­ка на ду­­ша­­та ти и не на­­ми­­раш по­­кой до сут­­­рин­­­та. Гри­­жи­­те на де­­ня до­­ня­­къ­­де те раз­­­сей­­ват, но тя­­гос­­т­­­но­­то чув­­с­­т­­­во, смът­­­ни­­те стра­­хо­­ве, усе­­ща­­не­­то за деб­­­не­­ща те зап­­­ла­­ха ос­­­та­­ва ня­­къ­­де в ума ти, ня­­къ­­де в сър­­­це­­то ти, ня­­къ­­де око­­ло теб...

ПОУЧЕНИЯ НА СЪВРЕМЕННИТЕ СТАРЦИ - грехът, покаянието, изповедта

Автор: 
съставил свещ. Дионисий Тацис

1. За пагубните последици на греха старецът Иоил от гр. Калама казвал следното: “Грехът помрачава ума. В тази тъмнина се намира оня, който е сластолюбив, завистлив, користолюбив, егоистичен и уверен в това, че може да познае цялата премъдрост и да изучи всички езици на света, имайки голям опит да достигне дълбоки старини, но поради своето сластолюбие, сребролюбие и други страсти той не вижда нито роднинството, нито дружбата, нито човека, нито Бога, нито тялото, нито душата.

СЛОВО ЗА НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА

Автор: 
Протойерей Александър Мень

“А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред. Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози” /Мат.25:31-32/.

Постът

Постът е древен дар, който не старее, а непрестанно се обновява и цъфти в пълна красота. Може би предполагаш, че неговата древност е като тази на Закона? Постът е по-стар от Закона. Недей да мислиш, че денят на Очищението, установен в Израиля в седмия месец, в десетия ден от месеца, е начало на поста (Лев.16:29). Задълбочи се в историята и търси древността на неговия произход. Постът не е ново откритие, а скъпоценност от Отците. Всичко, което се отличава с древност е почтено.

Източник: 
www.pravoslavieto.com

ЗА КАКВО ЖАДУВАТ НАШИТЕ МЪРТВИ

Автор: 
Александра Карамихалева

Отмина и тази Задушница. С трескавите подготовки за почитането на починалите ни близки: пазаруване, готвене, организиране на роднините... А дали в залисията не забравихме най-важното: да повикаме свещеник, да отправим молитва към Бога за упокой на душите на починалите, да раздадем милостиня за “Бог да прости.” Устройваме си богати гощавки, които не принасят никаква полза на починалите и за да ни укажат това, те ни се явяват насън и ни укоряват, че сме ги оставили гладни и жадни.

Източник: 
книгата "През очите на вярата"