Начало

Отново сме изправени пред Великия пост, а с това и пред необходимостта да поискаме и да дадем прошка на ближните си за всичко, което омрачава душата ни: разочарование, огорчение, стаена враждебност, недоверие, завист, страх... Да простим за нападките, подигравките, заплахите, за посегателствата срещу авторитета ни, репутацията ни, правата ни, удобството ни ­ всичко. “Ще простя всичко освен...” не е истинска прошка. “Ще простя, ако...” ­ също.

“Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.” (Мат. 16:24)

Едни от най-рано християнизираните територии в пределите на днешната Българска държава са земите по южното ни Черноморие и по-конкретно района около гр. Бургас. Има сведения за съществуване на епископски катедри там още през ІІ век в Анхиало (дн. Поморие) и Деултум (Девелт) – на ок. 30 км. западно от Бургас. Към началото на VІ век се споменават вече като самостоятелни епископии Месемврия (дн. Несебър) и Созополис (дн. Созопол), а в средата на ІХ век – Агатополис (дн.

1. За пагубните последици на греха старецът Иоил от гр. Калама казвал следното: “Грехът помрачава ума. В тази тъмнина се намира оня, който е сластолюбив, завистлив, користолюбив, егоистичен и уверен в това, че може да познае цялата премъдрост и да изучи всички езици на света, имайки голям опит да достигне дълбоки старини, но поради своето сластолюбие, сребролюбие и други страсти той не вижда нито роднинството, нито дружбата, нито човека, нито Бога, нито тялото, нито душата.