Църковна история

Нови данни за раннохристиянските храмове в Сердика, и още по въпроса къде е заседавал прочутият Сердикийски събор (343/344 г.) – интервю с д-р Марио Иванов (НАИМ при БАН)

Автор: 
БНР Радио Варна, 31 март 2014

Нови данни за раннохристиянските храмове в Сердика, и още по въпроса къде е заседавал прочутият Сердикийски събор (343/344 г.) - интервю с д-р Марио Иванов (НАИМ при БАН).

Източник: 
БНР Радио Варна

Базиликата „Света София” – 17 века история

Автор: 
Венета Павлова, 12 март 2014

От 11 до 13 март 2014 г. в София се провежда международната конференция „Базиликата „Света София" на прехода от езичество към християнство". В нея участват учени от Балканите, Австрия, САЩ и Украйна: археолози, историци, богослови, архитекти, специалисти по музейно дело, реставратори. Организатор е Музеят за история на София. Днешният храм „Света София" е един от символите на столицата, присъства и в нейния герб.

Източник: 
БНР Радио България

Известни византолози и културолози обсъждат историята на базиликата "Света София"

Автор: 
Николай Кръстев, 11 март 2014

В София беше открита авторитетна международна конференция под наслов "Базиликата "Света София" на прехода от езичеството към Християнството". В нея вземат участие известни учени - византолози и културолози, от България и държавите, където византийското наследство има много сериозно измерение. Конференцията е посветена 1700-годишнината от изграждането на първия християнски храм на мястото, където е настоящата базилика "Света София".

Източник: 
БНР Хоризонт

Когато мъченичеството беше начин на живот - Бележки за пострадали по време на турското иго християни в Шуменско

Автор: 
Валя ХРИСТОВА

Годината е 1736-а. Започнала е война между Османската империя и Русия. Пет години преди това българите в Силистренско са се разбунтували срещу властта. В процес е ислямизация на българското население. Нарастват българските емиграционни колонии в съседни страни, особено във Влашко и Молдова. След няколко години в Света гора хилендарският иеромонах Паисий ще започне да пише своята „История славянобългарска”.

АРХИМАНДРИТ МАКСИМ РАЙКОВИЧ (1801 – 1874) (АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА ОЩЕ НЕ Е РОДЕН, КОГАТО ДРЯНОВЧАНИНЪТ – ДУХОВНИК СЕЕ СЕМЕНАТА НА РОДОЛЮБИЕТО)

Автор: 
Проф. Пенчо Далев

Първо отделение започнах през 1943 г. в старата сграда на училище „Максим Райкович”. Тогава средното образование беше на три степени: от първо до четвърто отделение, след това от първи до трети прогимназиален клас и накрая от четвърти до осми гимназиален клас. По време на ученичеството ми станаха реформи в учебното дело и направо от трети прогимназиален клас преминах в осми гимназиален, като завърших учението в единадесети клас. Защо моето училище се казваше „Максим Райкович”?

БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРШИЯ - СТОЖЕР НА ПРАВОСЛАВИЕТО, част ІІ - По случай 60 години от възобновяването й

Автор: 
Доц. д-р Христо ТЕМЕЛСКИ

Приетият от Църковно-народния събор Екзархийски устав бил одобрен без никакви изменения или поправки и от Архиерейски събор през 1922 г. След това бил внесен и одобрен в Народното събрание на 24 януари 1923 г. Свалянето на правителството на Ал. Стамболийски попречило той да бъде окончателно одобрен и въведен в изпълнение. След това, въпреки настояванията на синодалните митрополити, новият Екзархийски устав не бил повече внасян за разглеждане в Народното събрание.

БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРШИЯ - СТОЖЕР НА ПРАВОСЛАВИЕТО - По случай 60 години от възобновяването й

Автор: 
Доц. д-р Христо ТЕМЕЛСКИ

Многовековна и повратна е историята на Българската православна църква и респективно на Българската патриаршия. В средата на далечния и бурен съдбовен IX век далновидният св. цар Борис I (852-889) прозрял дълбоката нравствена същност на Христовото учение и покръстил българския народ в годината 865-та. С исконно право Църквата го канонизирала за светец и той получил прозвището Покръстител.

ПАТРИАРШЕСКИ КАТЕДРАЛЕН СТАВРОПИГИАЛЕН ХРАМ-ПАМЕТНИК „СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ” (130 години от полагането на основния камък и 100 години от завършването на строежа)

Автор: 
Доц. д-р Христо ТЕМЕЛСКИ

Идеята. На 10 февруари 1879 г. в старата българска столица Търново тържествено било открито Учредителното събрание на новоосвободеното Българско Княжество.

Източник: 
"Църковен вестник", бр.22/2012

Българската катедрала

Автор: 
Георги ТОДОРОВ

Традиция е всяка християнска държава и всяка самостоятелна Църква да има в столицата си един централен и представителен храм, където под ръководството на първойерарха да се извършват главните църковно-държавни обреди. Такъв храм се превръща във всенародна светиня и емблема на държавата и на Поместната църква.

Източник: 
"Църковeн вестник", бр. 21/2004 г.

Архиепископ Царицинский Дамиан (Говоров) и неговата просветителска дейност в България - част ІІ

Автор: 
Андрей Александрович Кострюков

Съвсем не всичко, което планирал йерарха, му се отдавало да осъществи. Първоначално архипастирят считал, че манастирът ще има голям доход и дори обещал да отделя за Българския синод 35% от дохода. Училището, според архипастиря, не би трябвало да бедства. На дело обаче всичко се оказало по-различно.