Макар да съм малка, от маминка зная, че имам си благ Покровител. Кога съм послушна и кротко играя, така съм щастлива, защото съм в рая със тебе, мой Ангел-Пазител!
И всеки ден гледам да бъда добричка. И тъй ми е леко в сърцето! И татко, и мама, и баба, и всички във къщи наричат ме “весела птичка”, защото от радост хвърча до небето.
Марина реши да прекара лятото при любимата си баба на село. Една сутрин песента на птичките я събуди рано. Ведра и засмяна, тя наплиска лицето си със студена вода, прекръсти се пред иконостаса, каза утренната си молитва, закуси и отиде при любимото си козленце. То пъргаво подскачаше край нея. Тя се опита да му се закани,но то наостри рогцата си, готово да я прободе. Тя разбра това и престана да го дразни. След това отиде да си играе със съседските деца. След час се върна разплакана.
Малкият Васил с нетърпение очакваше своя имен ден. Имаше си икона на свети Василий Велики и много го почиташе. Знаеше, че той бил Владика. Служел много хубаво в храма и учел хората да бъдат добри. Обичал децата.
Отдавна спеше Витлеем... В полето овчари дремеха на стража при овцете; внезапно огнена звезда проби небето и почна цялото небе да свети. Отвориха се звездните простори и ангел божи слезна по лъчите и на овчарите умилно заговори: "Не бойте се! Блажени и честити, че първа вест ще чуйте и вестите! В града Давидов, в ясли и над плява, Христос роди се тая нощ за слава! Ликувайте, открийте си душата,
Зад широките месопотамски равнини, на изток от Ливан, в една ясна нощ, когато небесата бяха засипани с лъскави звезди, които трептяха като живи брилянти, въз тишината на заспалия свят изгря ненадейно една нова звезда.