Красив бил град Звъниград с високите крепостни стени и стройни кули, разположен в южните склонове на Стара планина по течението на Бяла река. Там живееше едно добро дете – Звънимир. Наричаха го Мирко. Той беше сираче и баба му се грижеше за него. Като порасна, стана овчарче и много помагаше на старицата. Жалеше я, не правеше никакви пакости.
Христос обичал всички човеци – дори и грешниците. Но особено обичал малките деца. А обичал ги Той заради тяхната невинност, незлобливост и чистота. Често Спасителят е посочвал децата за пример на по-възрастните:
Ангелчо и Марианка много обичаха да рисуват. Те рисуваха дървета, птички с разперени крилца, цветчета... Днес решиха да нарисуват къщичка. Като завършиха, Ангелчо каза: