Начало

Нека се огледаме около себе си. Да се взрем в лицата на хората, които ни заобикалят. Навсякъде и повсевместно виждаме недоволни физиономии на отегчени и изтощени субекти, оплакващи се от неизброим брой неща - несправедливостта на живота, липсата на правила или просто от чисто човешко неразбиране от близки, роднини или партньори. Те са толкова много и са така искрени в признанията си и убедителни в аргументите си, че на обективния наблюдател наистина му е трудно да не се съгласи с тях.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Ето преминаха вече половината дни от Пасха до Петдесетница. И днес Църквата ни предлага откъс от Евангелието, където се говори за беседата на Спасителя в Йерусалимския храм. Думите на Христос били дотолкова непривични за хората, че „чудеха се иудеите, казвайки: как Тоя знае Писанията, когато не се учил?” (Йоан 7:15).

Днес е празникът на всички нас - разслаблените. Кой от нас може да се похвали, че той е силен, мъжествен, понася всички напасти на този век, изпълнява всички заповеди Христови? Пази Господи, ако такъв стои сред нас – по-зле е, ако се мислиш за праведник или силен човек! Апостол Павел казвал: „С много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.

Ко­га­то че­тем ас­ке­ти­чес­ка ли­те­ра­ту­ра за ду­хов­ни стар­ци и тех­ни­те пос­луш­ни­ци, в нас се раз­га­ря ед­на сво­е­об­раз­на ду­хов­на ро­ман­ти­ка. Ис­ка ни се и ние да има­ме та­къв свят и про­зор­лив ста­рец, кой­то без­пог­реш­но да ни во­ди по пъ­тя на спа­се­ни­е­то.