Защо Църквата от 4-ти век почита светата памет на великомъченика и целителя Пантелеймон? Понеже Църквата – това е пазителка, най-напред, на тази истинска жива вяра, която е способна да обгрижва човека и в 4-ти, и 21-ви век. Мъченическите актове укрепили Църквата и тя се осветила от тяхната кръв.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи отци, братя и сестри! Днес е празникът на Божия пророк Илия. От векове на векове, в продължение на много хилядолетия, паметта за този велик човек, ревнител по Бога Вседържителя се съхранява непомръкната.
Един от неделните дни Светата Църква посвещава паметта на светите отци от шестте Вселенски събори. Какви събори са те, чиято памет Църквата почита не един път в годината? – възпоменава се и всеки събор по отделно, и отците на съборите едновременно.
Скъпи в Господа братя и сестри! Днешното Евангелие ни показва удивителен пример на вяра. След Проповедта на планината нашият Господ Иисус Христос отишъл в град Капернаум. В този град към него се приближил римски военачалник, стотник. Той бил езичник, а вследствие на лъжовната дяволска религия езичниците били особено развратени хора.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Поздравявам ви с празника на светите първовърховни апостоли Петър и Павел! Това е един от големите празници в нашата Църква, с който завършва Петровия пост.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Светата Църква тържествено отбелязва днешния празник според устава и според установената традиция, възпоменавайки това велико служение, с което дошъл в света Предтечата Господен Йоан. По думите на Христа, „между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя” (Мат. 11:11). Той пръв е казал: „покайте се, защото се приближи Царството Небесно” (Мат. 3:2).
В днешното евангелско четиво особено поучително за нас е безграничното снизхождение към хората на Господа на Славата, Твореца на небето и земята, безначалния, всемогъщ, живеещ в непристъпна светлина.
В днешното евангелско четиво особено поучително за нас е безграничното снизхождение към хората на Господа на Славата, Твореца на небето и земята, безначалния, всемогъщ, живеещ в непристъпна светлина.
Почитането на светците и молитвеното обръщане към тях e eдна от най-древните традиции на Църквата, която се съхранява още от апостолски времена. Има несправедливи обвинения по адрес на Църквата, че тя уж се покланя на хората наравно с Бога, нарушавайки заповедта на Господа: „На Господа, твоя Бог се покланяй и само на Него” (Втор. 6:13; Мат. 4:10).
Ние говорим, че в деня на Светата Петдесетница Дух Свети слязъл върху апостолите. Навярно този израз предизвиква у някого недоразумение: как може да слезе Дух Свети, когато Той и така навсякъде присъства, всичко изпълва? И, действително, светите отци казват, че подобен израз се използва в Църквата, за да покаже особените действия на Светия Дух.
