Амвон

Всички ние знаем, че притчата за блудния син е образ на нашите взаимоотношения с Бога: на взаимоотношенията на хората с Бога и на Бога с хората. И всички ние разбираме, че в една или друга степен всички ние трябва да се наречем блудни синове, които в този или друг момент от живота си тръгват от Бога. И навярно, тази притча трябва да ни научи, че няма грях, по-голям от Божието милосърдие. Няма наше падение, което да не би ни простил нашият Отец Небесен, ако ние с покаяние се завръщаме при Него.

Днес ние празнуваме Сретение Господне, възпоменавайки как Пресвета Богородица донася четиридесетдневния Младенец Иисус в Йерусалимския храм, за да Го представи съгласно юдейския закон пред Господа. Сретение на църковно-славянски език означава „среща”. В храма по откровение от Духа Светаго ги посреща праведният старец Симеон, на когото било обещано от Ангела, че той няма да умре, докато със своите очи не види Христос.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Ние днес чухме на Литургията евангелското повествование за човека, който бил достатъчно известен в Йерихон. Това бил човек, който събирал данъци, Закхей. Най-вероятно, той се ползвал от тези привилегии на властта, които му били дадени. Закхей, този знатен човек, когото всички добре познавали, чул, че Господ преминава през Йерихон, бяга пред тълпата, опитвайки се да види Господа – само да Го види. Бяга като момче, народът му се присмива. А Закхей все бяга и бяга след тази тълпа.

Стълб си бил на православието, като си утвърдил Църквата на божествените догмати, свещеноначалниче Атанасие, защото, като си проповядвал Сина Единосъщен на Отца, си посрамил Ария. Отче преподобни, моли Христа Бога да ни дарува велика милост.”