Амвон

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес е големият ден, когато Църквата Христова празнува най-големия празник в чест на Застъпницата на целия християнски род – нейното Успение. Но защо в този голям ден Църквата не скърби и не плаче, а, напротив, - се радва? Тъй като тя празнува не болезнена и печална кончина, но тих и мирен сън, празнува не погребение, а възкресение. Днес ние се радваме, защото празнуваме не смърт, но тържеството на вечния живот! Понеже Божията Майка не е умряла!

Евангелието в този неделен ден ни разказва за изцеленията, извършени от Христос в Капернаум. Апостол Матей насочва нашето внимание към две от тях. Това са изцелението на двамата слепци и на немия бесноват. На какво ни учат тези събития?

В евангелското повествование, което се чете в тази неделя, се разказва за изцелението от Христос на парализиран човек в Капернаум. „Донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете” (Мат. 9:2).

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри! Днешният евангелски разказ неслучайно започва с указанията, че Господ „стигна на отвъдния бряг…” (Мат. 8:28). Човешкият живот е като река и тя има два бряга. След празника Петдесетница ние в продължение на четири неделни дни бяхме с Господа на единия бряг. Това е десният бряг на живота, мястото на Божията правда и на вярата. Сега Той преплувал „на отвъдния бряг” и взел нас със Себе Си, за да ни поучи.