В Светата земя, в Палестина, има неголям град, който сега се нарича Наблус, а по-рано, в древни времена, се е наричал Наин. Сам по себе си той не представлява нищо - там сега има постоянни стълкновения между евреи и араби. Но неговото название е запечатано в Евангелието и, както сега, така и тогава, с него е свързана една скръбна история.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес Светата Църква отбелязва празника на Покрова на Пресвета Богородица. Мнозинството от вас знаят, че този празник е възникнал в Гърция, в Константинопол.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! В изпълненото с истинска Христова любов Свето Евангелие е трудно да се намерят стихове, които толкова сурово да изобличават всеки от нас, както тези стихове, които прозвучаха днес, и които ни говориха за любовта към враговете.
Почти през целия си живот човек търси не там, където трябва. През цялата нощ на своя живот той се труди, опитва се да хване щастието. Лови и там, и тук. Но мрежите на душата му остават празни… На човека не му достига дълбочина! Всичко истинско, силно е скрито в дълбочината, а човек се опитва да устрои нещата така, че всичко да се намира редом, на повърхността: повърхностни отношения, повърхностна любов, повърхностна дружба. Човек се бои от дълбочината.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Поздравявам ви, скъпи братя и сестри с празника на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Богослужебните текстове нееднократно насочват нашето внимание към това, че имената на тези свети мъченици повтарят порядъка и названията на добродетелите, поставени в главата на ъгъла на Свещеното Писание – Вяра, Надежда, Любов.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Всяка дума от Свещеното Писание има огромен смисъл, назидателно значение за четящия, за слушащия я човек. В Свещеното Писание понякога има особени думи, които поразяват със своята Божествена парадоксалност. Думи, които влизат в противоречие с тези ценности, с установленията, с които живее човек.
Днес ние празнуваме големия празник Въздвижение на Кръста Господен. Ние възпоменаваме страданията на Спасителя и затова неслучайно днес се чете значителна част от 19-та глава от Евангелието от Иоана, разказваща за Разпятието на Спасителя (Ин. 19:6-11, 13-20, 25-28, 30-35). Но днес, също на Литургията, ние четохме откъс от първото Послание до Кориняни, където апостол Павел учи за Кръста Христов (1 Кор. 1:18-24).
Рождеството на Дева Мария е първият празник на Новозаветната епоха – Рождеството на Тая, Която е дала на света Христа Спасителя. Това е границата между Ветхия и Новия Завет. Днес е празникът, който по достойнство може да бъде наречен началото на нашето спасение. „Възклицавайте Господу, цяла земьо: тържествувайте, веселете се и пейте” (Пс. 97:4).
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Светът празнува настъпването на новата година. Различните народи правят това в различни моменти от годишния кръг. Започва новото въртене на Земята около Слънцето, новият цикъл на времената на годината. Човечеството така е привикнало да празнува новата година, че даже не възниква въпросът: а какво собствено празнуваме?
В името на Отца и Сина и Светия Дух!Ние с вас знаем, че в живота на всеки от нас дебне опасност. Опасностите биват обикновени - физически, телесни. Това са опасността да заболееш, да се заразиш от някаква болест. Опасността да си причиниш някаква травма – да паднеш, да си счупиш ръка или крак. Опасността да изпаднеш в бедствено положение, когато няма средства даже за преживяване. Опасността от стихийни бедствия.
