Амвон

Скъпи отци, братя и сестри! Днес ние отбелязваме паметта на апостол Тома – на същия този, който не повярвал във Възкресението в първия ден, защото Възкръсналият се явил на апостолите тогава, когато той не е бил в горницата, и се удостоил отново да види Спасителя след осем дни, т. е., по наша сметка, в първата неделя след Пасхалната седмица. Тогава Господ протегнал ръце на Тома, казвайки, че той може да докосне Неговите рани и ребра, за да се убеди в Неговото Възкресение.

На всеки от нас е близък и скъп образът на светлия юноша на бял кон, поразяващ с копие чудовището. Няма епархии в православния свят, където в негово име да не са въздигнати храмове, да не прибягва към неговото застъпничество с топла молитва православният народ. Даже бездуховността на днешния век не е замъглила образа на светлия Христов воин в народната памет.

Тази събота е преблагословена. Именно в тази събота Господ осъществил целта на Своето земно битие. Той извел от ада душите и не само душите на тези, които се мъчели в ада - Той отворил за всеки изхода от ада. Както раят, така и адът започват тук, на земята. Не може човек да бъде в тук рая, изпитвайки в сърцето радост за Светия Дух, и да се окаже там в ада.

Няма нищо по-трудно, както да кажеш слово около Кръста и пред Плащаницата. Светите отци са завещали в тези минути да не говорим, а само да плачем. Затова всеки път, когато произнасяш слово пред светата Плащаница, става неизразимо тежко и страшно...