„Спомни си, Господи, като благ за Твоите раби и прости им онова, което в живота си са съгрешили, защото никой не е безгрешен освен Тебе, Който можеш и на умрелите да дариш покой” (последование на опелото).
Днес, братя и сестри, ние с вас чухме от евангелското четиво притчата за блудния син. Тази притча е известна. Много хора, които не знаят въобще почти нищо за Евангелието, са чували за блудния син. Знаят, че той се завърнал при баща си.
Минимум един път в годината, а всъщност, разбира се, по-често, ние си припомняме фарисея от разказаната от Спасителя притча. Основно си го припомняме, за да изобличим някого в нехристиянско, а именно фарисейско, отношение към ближния.
Че какво пък общо имат, освен дето го е той говорил, писал? Да, имат и е в кратце следното: Дяконът не чакал някой да ни освобождава, тръгнал да буди/буни народа, той, той да извоюва свободата си. Две империи, Австро-унгарската и Руската, не могли да капичнат или поне разпарчетосат Османската, пък хванал се човек малообразован да подкокоросва българите срещу ѝ.
Господ казва на тези, които искат да бъдат с Него, които искат да бъдат в Неговата Църква: „Излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема"; и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери". Но колко често пристъпилият към църковната ограда вижда пред себе си непроходима стена. Понякога това е стената на неразбирането. Понякога, струва ни се, това е стената на враждебността.
Срещу не какво да е, а против самото дело на св. св. Кирил и Методий, небесните съпокровители на Европа. Твърдение стряскащо: кой българин, кой не изпитва благодарност към стореното от Първопросветителите, кой, кой не се прекланя пред извършеното от них, обуквили говора ни мил? Запитали ученици Христа Господа Спасителя как да познаят кой какъв е и Синът Божий отвърнал: „по плодовете им ще ги познаете“, сиреч постъпките (Матей 7:16).
Като цяло християнството е религия на радостта. Но радостта и щастието не от трупането на вещи, а от възможността да придобием Царството небесно. И то не само след физическата ни кончина, но още тук, на земята, защото Царството небесно е вътре в нас, в нашите души и сърца (Лука.
В имeто на Отца и Сина и Светия Дух! В днешното възкресно евангелие ние четохме притчата за талантите. За това как един господин, отпътувайки за далечна страна, повикал слугите си и им поверил своето имане. На единия той дал пет таланта, на другия два, на третия един – на всеки според по силите и заминал. А когато се върнал, поискал от слугите отчет.
_1.jpg)
_2.jpg)
_3.jpg)
_0.jpg)
