Всеки ден ние слушаме в храма думите на псалмопевеца Давид: „От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми” (Пс. 129:1-2) и този така обичаен израз незнайно защо винаги отеква в сърцето, защото тук самата същност на молитвата и на християнското упование е схваната вярно и точно. Изглежда че сърцето e оглушало от отчаяние и съвсем не е останала надежда, че Господ ще го чуе.
На 9 август 2014 г. Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Наум извърши обновяване на храм „Св. Георги" - с. Водица, Поповско. В службата участие взеха ик. Валентин Лазаров - архиерейски наместник на Поповска духовна околия, архимандрит Серафим Геновски, свещ. Росен Ангелов и свещ. Йордан Калчев. Последованието започна с отслужването на утренята, след която се извърши чинът на обновяването на храма.
Поздравявам ви, скъпи братя и сестри, с празника Успение на Пресвета Богородица. Успението – това е сън, сън на тялото, което предстои „да заспи” за всеки човек. Тялото „ще заспи” , ще бъде погребано в земята, а душата „ще се събуди” в съвършено друг свят. Какво ще бъде нашето успение, какво ни очаква там, зад тази черта, която никой от хората не ще избегне да престъпи?..
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Често наричат днешното евангелско четиво „История на ходенето по водите”. Това е история за това как нашият Господ вървял по Генисаретското езеро - по водата като по суша. И, навярно, това название - „ходене по водите” - не е твърде сполучливо. Понеже в този случай ние си представяме спокойната повърхност на езерото и Божият Син, идващ по водата. Но в Евангелието е казано съвсем друго.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Празникът Преображение Господне винаги се отличава с някакво удивително проникване в нас на Божествената светлина. Ние пеем в празничния тропар такива думи: „да възсияе и за нас грешните Твоята, винаги съществуваща, светлина”. Тази Божествена светлина в някакъв момент прониква в нашите сърца, защото именно тя станала източник на нашия живот и на нашата вяра.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Случва се така, че човек пожелае да отиде на църква – и не отива, защото си спомня колко много други неща трябва да свърши. Пожелае човек в сърцето си така искрено от душа да се помоли - и не се моли, защото, оказва се, житейските грижи дотолкова са го натоварили и изморили, че и за молитва вече няма сили.
Защо Църквата от 4-ти век почита светата памет на великомъченика и целителя Пантелеймон? Понеже Църквата – това е пазителка, най-напред, на тази истинска жива вяра, която е способна да обгрижва човека и в 4-ти, и 21-ви век. Мъченическите актове укрепили Църквата и тя се осветила от тяхната кръв.
„Христос в Евангелието според Марк" ще бъде темата на последната за пролетно-летния сезон лекция от поредицата „Книгата на книгите", инициирана от фондация "Покров Богородичен".
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи отци, братя и сестри! Днес е празникът на Божия пророк Илия. От векове на векове, в продължение на много хилядолетия, паметта за този велик човек, ревнител по Бога Вседържителя се съхранява непомръкната.
През юли последната среща за пролетно-летния сезон от поредицата „Православие и съвремие", инициирана от Православие.БГ, е посветена на светото Тайнство Кръщение. В своята емблематична книга „ОТ ВОДА И ДУХ" протопр. Александър Шмеман пише: „Християнинът от миналото знаел с цялото си същество, че с Кръщението се поставя в радикално ново отношение спрямо всички аспекти на живота... Тази основа е все още с нас. Хората се кръщават.
