Начало

Всечестни отци, скъпи братя и сестри! Христос воскресе! Църквата повтаря тези думи вече много векове подред. Тези думи за първи път били изречени от тези, които станали свидетели, очевидци на Христовото Възкресение, които видели възкръсналия Господ, които беседвали с Него, на които Господ се явявал. Тези думи за нас сега са по-скоро приветствие, те са влезли в употреба в нашия всекидневен живот, но не в живота на Църквата Христова.

„Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа” (1 Кор. 15:57).

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Ние отслужихме чинопоследование, което се нарича чин на погребение на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Ние чухме евангелския разказ за страданията и смъртта на Господ Иисус Христос на Кръста, за това как учениците, оставили Го, бягали, как след Неговата смърт тайният ученик на Христос Йосиф заедно с другия таен ученик Никодим дошли, за да снемат Тялото на Иисус от Кръста, за да Го погребат в нов гроб, който бил изсечен в скала.

„Беше третият час и Го разпнаха” (Мк. 15:25). Братя и сестри! Отново извървяваме със Спасителя кръстния път към Голгота, към най-високия връх в човешката история. Но дали вървим заедно с Него или безучастно наблюдаваме отстрани? Отново сме свидетели на разпъването на Богочовека, но дали сме само свидетели или и съучастници, не забиваме ли и ние с греховете си гвоздеи в Неговите рани?