Зная, че има Бог. Но какво представлява Неговата същност – това поставям по-високо от способността ни за разбиране. Затова как се спасявам? Чрез вярата. А на вярата й стига знанието, „че има Бог” (а не какво именно Той е) „и награждава ония, които Го търсят” (Евр. 11:6). Следователно, съзнанието за Божията непостижимост е познание на Божията същност, и ние се покланяме на постигнатото не по отношение на това, каква е тази същност, но за това, че тази същност я има.