Проза

Отец Евстатий почти никога не се молеше за себе си. Той смяташе, че негово задължение е да се моли за другите, да изслушва техните болки и тегоби, да ги подкрепя в носенето на житейския им кръст. Дори, когато го заглождеше някаква тревога за бъдещето или го връхлиташе някоя болест той пак не изпросваше от Бога милост за себе си. Смяташе, че болестта е логична последица от не дотам праведния му живот.

Българинът, не е ли християнин, за покойник обичайно казва мир на праха му; отиде си; лека му пръст. Ако усопшият след кончината е изцяло прекратил съществуването си, тоест станал е нищо, както материализмът уверява, защо туй пожелание да му е лека пръстта, щом мъртвец е нищо, какво значение има за него тя да е лека, вече бидейки той нищо, значи нищо не усеща, не е в състояние тя да му тежи.

… които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя“ (Рим. 8:29)

Често в ежедневните си разговори използваме изрази като „такава му е съдбата“ или „писано му е…“. Но какво казват библейските текстове по темата за това дали има предопределеност и какви са измеренията на Божието предзнание?

Издателство "Богоносци" представя третата си книга, в която продължава да събира Божия мъдрост от живота и опита на свещеници и духовници, на богослови и светски личности в църковния живот. Книгата е сборник, в който читателят ще намери размисли за истините на живота в Христа, за участието ни в богослуженията и най-вече в Тайнството на тайнствата - светата Евхаристия. „Лек за безсмъртие" - така св. Игнатий Богоносец нарича Евхаристията в своите съчинения.