Проза

ПАЗИТЕЛКАТА НА ХРАМА

Автор: 
Янчо Михайлов

Отец Златин бе назначен от митрополита да обгрижва духовно десет планински села. В четири от тях нямаше храмове, но пък хората имаха оброци – край селата бяха въздигнати каменни кръстове в чест на даден светец и всяка година родът, чийто предци бяха поставили кръста, даваше курбан, на който се стичаше цялото село. Идваха и бивши жители на селото, и техните наследници.

ИНТРОВЕРТ

Автор: 
ЯНЧО МИХАЙЛОВ

Отец Коста беше затворен в себе си човек, но пък открит – нямаше никакви задни мисли и недоумяваше как може някои хора да имат такива мисли и да пресмятат като шахматисти житейските си ходове. Незнайно защо бе станал свещеник, след като общуването с хора му струваше доста усилия и понякога го уморяваше. Връхлиташе ли го подобна умора, той често си припомняше как китайски император казал на един мъдрец: „Ти, нали си мъдрец? Виж, направи нещо за хората”.

КАТО ПРАВИМ ДОБРО, ДА СЕ НЕ ОБЕЗСЪРЧАВАМЕ*

Автор: 
Янчо Михайлов

– Ало, със „Света Петка” ли говоря? Кой е на телефона? – чу се провлечен женски глас в слушалката.

– Лично със света Петка няма как да разговаряте. На телефона е дежурният свещеник от храм „Света Петка”.

Приноси

Автор: 
Боянка Делчева

Нашият духовен Еверест е достигането до Бог. Оставането в подножието му, в света, ни обрича на тление и вечна смърт.

БОЛНИЧНА СТАЯ

Автор: 
ЯНЧО МИХАЙЛОВ

МАНАСТИРЪТ НА ОТЕЦ ТЕОДОР

Автор: 
Янчо Михайлов

Отец Теодор, енергичен, с буен нрав, към 50-годишен мъж, който не беше пил един аспирин през живота си, внезапно се разболя и тръгна по лекари. А знайно е: тръгнеш ли веднъж по лекари, ще ти открият хиляда и една болести, и довериш ли им се, ще ти кажат, че само операция ще те оправи. И отецът им се довери.

НЕСБЪДНАТАТА МЕЧТА

Автор: 
ЯНЧО МИХАЙЛОВ

Преди да стане свещеник, отец Трифон си представяше как проповядва в някой голям храм, думите му достигат без микрофон и до най-отдалечените кътчета на храма и докосват, и най-закоравелите сърца. Хора, пътьом влезли в храма да запалят свещичка за здраве, се заслушват в словото му, пропито от Божествена мъдрост, и запленени, остават до края. После питат служителите в храма кой е този духовник, как се казва, кога пак ще служи.

КРЪСТЪТ НА ДРУГИЯ

Автор: 
Янчо Михайлов

Отец Сотир не си мълчеше. Казваше каквото мисли за другия направо в очите му, а не го одумваше зад гърба му. И си патеше. Не го долюбваха нито повечето му събратя, нито владиката. Не следваше принципа: ”Кажи му: аго, да му е драго!”, както го съветваше, когато беше стажант, един препатил възрастен свещеник, по-скоро следваше девиза: „Право куме в очи!”  Може би, затова бе сменил пет храма. Три, от които беше обновил, а един – почти построил наново.

„НЯМА КОЙ ДА МЕ ЧУЕ”

Автор: 
Янчо Михайлов

Отец Глухчев не беше добър певец, казваха за него, че пеел като прегракнало славейче. Не умееше и да говори гладко, и на висок стил, както някои негови събратя. Единственият талант, който отец Глухчев мислеше, че притежава, бе умението му да изслушва без да прекъсва другия. Този свой талант той употребяваше най-вече по време на изповеди.

„ЛЪХ ОТ ТИХ ВЯТЪР”

Автор: 
ЯНЧО МИХАЙЛОВ

Архимандрит Алипий беше от тези калугери, които наричаха „паркетни монаси”, т. е . монаси, които са били в манастир само в деня на пострижението си – на обричането им на Бога, а след това веднага са се озовали в коридорите на църковната администрация. Обикновено духовните наставници на тези монаси бяха митрополити или епископи и проправяха, и на своите чеда, пътя към епископския жезъл.