На празника Петдесетница, наричан също Денят на Светата Троица, ние възпоменаваме събитието, с което приключило спасителното дело на Господа Иисуса Христа на земята. В този ден Господ пратил на Своите ученици Светия Дух във вид на огнени езици.
Светите отци на Съборите отстоявали истината за нашата православна вяра. И макар Съборите да преминавали понякога в ожесточени спорове, истината на Православието не може да бъде сведена до философски формули, самите тези формули нищо не добавят към Божественото Откровение, към това слово, с което се обърнал към нас Сам дошлият в света плът Господ.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! „Земята празнува и ликува, радва се и Небетона възнесението днес на Твореца на тварите… Цял свят празнува, видимият и невидимият, радостно Ангелите ликуват, и човеците славословят непрестанно Възнесението“ – така в сегашния ден Светата Църква победно възпява Господа Иисуса Христа, възнесъл се от земята на Небето.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Христос воскресе! Възлюблени в Христа братя и сестри! В евангелското зачало в неделния ден за изцелението от Спасителя на слепия човек се разкрива доколко грехът е извратил човечеството. Този грях до ден днешен покварява човешката природа. Има много различни случаи в живота, на които ние сами се удивляваме. И ето днес Господ отива в Йерусалимския храм и вижда слепия от рождение човек, и го изцелява.
Христос воскресе! Днес ние възпоменаваме срещата на Христа със самарянката. В този евангелски откъс се разказва за това как Господ дошъл в Самария, и, срещнал при кладенеца жената, й открива Истината. Този много кратък откъс дава доста храна за размисъл. За това, че човек трябва да търси Бога, да служи на Христос, а всичко останало ще му се придаде.
Особеността на изцеления от Господ Иисус разслаблен, т.е. парализиран човек, е лежащото в неговата основа милосърдие на Христа. Обикновено Спасителят извършвал някакво чудо или знамение, за да подбуди хората към вярата, след което произнасял проповед. Но в дадения случай Той изцелява страдалеца и тутакси се скрива в тълпата, без да произнесе никакво поучение. Христос дарува здраве на разслабления, за да яви Своята неизказана милост.
Отбелязването на днешния празник ни помага не просто да си припомним църковната история, но и да извлечем от нея добри примери за подражание. Възможно е някои да недоумяват: нима можем да подражаваме на императорите? Но в Православието ненапразно се подчертава равенството на всички в главното – всеки от нас е еднакво ценен в очите на Небесния Отец. Господ се нуждае от всички Свои чада.
Любовта, казва свети Йоан Златоуст, е начало и край на всеки закон. Именно любовта е същността на християнската вяра. Именно чрез любовта се изкоренява тази мрачна суетност, която изпълва нашия грешен свят. Именно върху любовта, и верността, и предаността се изгражда нашето отношение към Господа и към всички, които ни заобикалят.
Когато човек не познава възкръсналия Христос като път, истина и живот в живота си, когато все още вярва в „някаква сила“, добрият човек прекарва трудно дните си. Той често се озовава зад заключените врати на духовното си сърце, зад залостените решетки на своята нежна и ранима индивидуалност, обиден, наранен, пренебрегнат, тревожен или просто – болен, обзет от страх.
_0.jpg)
_0.jpg)
_2.jpg)
_3.jpg)
_4.jpg)
