Амвон

Днес, братя и сестри, ние с вас чухме в евангелското четиво разказа на апостол Матей за изцелението на разслабления, т. е. парализирания човек. Повествованието на апостол Матей съществено се отличава от изложението на това събитие у апостола Лука, то е по-сбито и сдържано.

Скъпи братя и сестри! За мен е голяма радост да бъда с вас, да възнасяме своите молитви към Господа и Неговата Пречиста Майка - днес, когато Светата Православна Църква отбелязва паметта на светия великомъченик и целител Пантелеймон.

Не всички знаят житието на този светец, но почти на всеки е известно, че той е този, когото можем да помолим за помощ и застъпничество тогава, когато в дома идва болест.

На нас, християните от XXI век, понякога ни се струва, че хората, живели в първото хилядолетие след Рождество Христово, били особени, смирени и богобоязливи, живели благочестиво. Сред тях, както на нас ни изглежда, нямало маловерие или неверие, от тях излезли множество светии. В нашето съзнание здраво е вкоренен такъв идеализиран образ на Църквата от първите столетия. Обаче времето било не така просто, то било изпълнено с многочислени спорове и сблъсъци.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Неслучайно денят, посветен на всички светии, е установен в първата неделя след Петдесетница, т. е. първото, което ние възпоменаваме след деня на основаване на Църквата – това е светостта. Това е указание, че светиите са в резултат действието на Църквата в този свят. Църквата и светостта са взаимосвързани: без Църквата не може да има никаква святост, но в същото време и самата Църква е немислима без светиите.