За всеки християнин е насъщна потребност да разсъждава за Бога, за Неговото слово. Християнинът, ако иска да бъде истински християнин, трябва да диша с евангелски дух и да живее евангелски живот. Евангелският дух съответства на потребностите на нашата същности, евангелският живот е животът на нашата безсмъртна и богоподобна души.
Скъпи братя и сестри, поздравявам всички вас с празника – Събор на Архистратига Божи Михаил, на архангел Гавриил и на останалите Безплътни Сили!
Поздравявам всички вярващи с деня на Ангела, защото днес се честват и светите наши покровители, които са прикрепени към нас от Господа, които се грижат за нашето спасение и ни предпазват от всякакви злини, беди и напасти.
"Богаташът някога се веселеше в богатството и насладата на тоя тленен живот, затова и бе осъден на мъки, а беднякът Лазар наследи вечния покой” (Канон от Триода - за богаташа и бедния Лазар, глас 8)
Разказват такава притча. Един свещеник се преставил и се оказал пред вратата на рая. Пред вратата се намирал апостол Петър с ключове, който казва на отеца: „За да влезеш в рая, необходимо е да събереш 1000 точки”. Свещеникът недоумява: „Какви точки?” – „Назови своите добри дела” - отговаря апостолът. Отецът назовава: „Аз построих храм”. – „Добре, 2 точки” — отговаря апостол Петър. „Аз възпитах във вярата своите деца” – казва отецът. „Добре, за това още 2 точки” - отговаря апостолът.
Скъпи братя и сестри! Днес ние празнуваме паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян. Те нищо не взимали за лечение – „даром приехте, даром давайте” – по думите на Господа. Те получили прекрасно образование, но не медицинското образование по това време, което те получили, им помагало в помощ на страдащите хора, а благодатта на Светия Дух им помагала да вършат такива чудеса и да изцеляват не само телесни болести, но и душевни, на първо място.
Скъпи братя и сестри! Днес в евангелското четиво ние с вас чухме повествованието за изцеляването от Христос Спасителя на дъщерята на Иаир – началник на синагогата. Чудо, което било свързано с друго, не по-малко значимо и голямо, когато Господ спрял кръвотечението на жената, дванадесет години страдала от този страшен недъг.
Вимето на Отца и Сина и Светия Дух! Възлюблени в Господа братя и сестри! Голям бил празникът в древния град Солун, когато в семейството на римския проконсул, останал дълго време бездетен, накрая се родил син. По този повод родителите устроили пиршество за целия град, особено усърдно те угощавали бедните. Солуняните, споделящи простата човешка радост на своя управител, и не подозирали, колко благодатна е тайнствената причина за тяхното ликуване.
Братя и сестри, Църквата днес ни посочва за назидание и напомняне напълно странен човек, който не бил свят, чист, не бил силно вярващ. Той бил обладан от силите на поднебесната злоба. Толкова силно, че не могъл даже да живее в града. Живял той далеко от всички хора и веригите даже не могли да го удържат. Ето каква била бесовската сила.
Църквата разкрива пред нас схващането, че причината за нашите нещастия, за нашата неуреденост, за всички тези неприятни събития, които ние с вас преживяваме, трябва да търсим не в някакви други хора, а в своята собствена душа, защото причината за цялото това зло, което ние чувстваме в себе си се заключава в нас самите, т.
Неведнъж Господ ни повтаря: „Който има уши да слуша, нека слуша” (Лк. 8:8), но духовното „слушане” в нас не се случва. Просто е да слушаш – малко е, трябва да изпълняваш. Смисълът на притчата за сеяча е дълбок и символичен, ние непременно трябва да го откриваме за себе си, така че тези открития да преобърнат нашия живот.
.jpg){kind=small}
