Амвон

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Ние отслужихме чинопоследование, което се нарича чин на погребение на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Ние чухме евангелския разказ за страданията и смъртта на Господ Иисус Христос на Кръста, за това как учениците, оставили Го, бягали, как след Неговата смърт тайният ученик на Христос Йосиф заедно с другия таен ученик Никодим дошли, за да снемат Тялото на Иисус от Кръста, за да Го погребат в нов гроб, който бил изсечен в скала.

„Беше третият час и Го разпнаха” (Мк. 15:25). Братя и сестри! Отново извървяваме със Спасителя кръстния път към Голгота, към най-високия връх в човешката история. Но дали вървим заедно с Него или безучастно наблюдаваме отстрани? Отново сме свидетели на разпъването на Богочовека, но дали сме само свидетели или и съучастници, не забиваме ли и ние с греховете си гвоздеи в Неговите рани?

В името на Отца и Сина и Светия Дух! На Велика сряда ние възпоменаваме вечерята във Витания, на която към Господ се приближила жена-грешница, донесла алабастрен съд с драгоценно миро, възливала го върху нозете на Спасителя и ги отривала с косите си, умивайки със сълзи. Един от учениците, Юда Искариотски, виждайки това, казал: „Не е ли по-добре парите, прахосани за закупуване на това скъпоценно миро и съсъда, да бъдат раздадени на бедните” (вж. Мат. 26: 8-9).

Днес е особен ден, вторник на Страстната седмица, когато ние припомняме изречения и проповеди на Спасителя, които Той произнесъл в преддверието на Своите страдания, които били изпълнени с особена сила и най-дълбок смисъл (Мат. 24:36-26:2). Днешният ден е посветен на възпоменанието за тези слова на Спасителя, които свидетелстват пред нас за края на света, за края на историята, за Страшния съд и тези слова никого не могат да оставят безразличен.