"Покажи ми, Господи, Твоето съкровище, което си скрил в пустинята" - говорел някога авва Зосима като искал отново да зърне преподобната Мария Египетска. Така и аз викам заедно с него: „Покажи ми, Господи, светата праведница, този ангел в плът, с когото целият свят не е достоен да се сравни!”
В името на Отца и Сина и Светия Дух! От първите думи на днешното Евангелие ние узнаваме какво чувствали, какво преживявали най-близките до Христос хора, Неговите любими ученици и апостоли, когато вървели с Него заедно в последния Му път към Йерусалим. Ние с изумление разбираме, че се страхували: „Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се” (Мк.10:32).
Поздравявам ви, братя и сестри, с неделния ден, който е посветен на паметта на Йоан Лествичник – велик подвижник на древността, аскет, учител на Църквата, който е оставил своето произведение „Лествица” за духовно възрастване. Този път на духовно усъвършенстване е изминат и опитно описан от него самия.
Благовещението – това е ден на благата вест за това, че се е намерила в целия свят на хората Дева, така вярваща в Бога, така дълбоко способна на послушание и на доверие, че от Нея да може да се роди Синът Божи. Въплъщението на Божия Син, от една страна, е дело на Божията любов – кръстна, ласкава, спасяваща – и на Божията сила; но заедно с това въплъщението на Божия Син е дело на човешката свобода. Св.
Скъпи отци, братя и сестри! Сърдечно поздравявам всички вас с Кръстопоклонната неделя - особен ден на Великия пост, когато ние се молим пред изнесеното от олтара изображение на Кръста Господен, взирайки се в страдащия Спасител, и се стараем да осмислим всичко това, което е станало преди две хиляди години на Голгота, да осмислим какво означават страданията, които Божият Син претърпял от човешките ръце.
Скъпи отци, братя и сестри! Бих искал да поздравя сърдечно всички вас с втория неделен ден на Великия пост. Този ден е посветен на паметта на свети Григорий Палама, архиепископ Солунски, живял в далечния XIV век и оставил много дълбока следа в аскетическата мисъл и богословието на Православната Църква.
Ние знаем, че нашият Бог и Създател от безгранична любов към нас станал човек и, прекрачил непроходимата бездна, отделяща Твореца от творението, дошъл в света. Ние знаем, че Той е пострадал за нашите грехове, бил разпнат на Кръста, възкръснал в третия ден, възнесъл се на небето и очаква и ние да отидем там, където е Той.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Поздравявам всички с великата Божия милост – с първото причастие през Великия Пост. Това ни е дадено от Господа незаслужено, непостижимо, и този дар, както казва днес Христос в Евангелието, обозначава това, с което ние се отличаваме от света. Ние незаслужено приехме този дар, защото нас ни е избрал Господ. Но Той добавя: „Затова светът ви мрази” (Ин.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! В продължение на цялата седмица, по-точно четири дни, ние с вас, според църковния устав, четохме великия покаен канон на св. Андрей Критски. И след края на богослужението размишлявахме за покаянието, за поста, припомняйки си, че нашият Господ и Спасител е смисъл и съдържание на целия ни живот, към Него е насочен нашият стремеж, Той е мерило за нашия живот и наше оправдание и наше спасение.
