Автор:
Константин П. Победоносцев (1827-1907)
Ако има някъде нещо, което да е подходящо за званието "щастие", то това би могло да бъде единствено при малкото на брой хора в онова време на тяхното най-обикновено битие и най-естествено съзнание, когато душата усеща живота в себе си и пребивава в покой, усещайки живота, без да се стреми да знае повече, но отразявайки в себе си безкрайното, както капката чиста вода върху едно клонче отразява в себе си слънчевия лъч.