Църква и общество

Болестите на нашето време

Автор: 
Константин П. Победоносцев (1827-1907)

В древния Рим земята веднъж се пропускала: отворила се бездънна пропаст, която заплашвала да погълне целия град. Колкото и да се трудили хората, колкото и да се стараели да поправят случилото се бедствие – всичко завършвало с неуспех. Тогава прибягнали до оракул; оракулът казал, че пропастта ще се затвори, когато Рим й принесе в жертва най-ценното си нещо. Известно е какво станало след това.

Болестите на нашето време

Автор: 
Константин П. Победоносцев (1827-1907)

Казват, че хората в древността поставяли скелет или глава на мъртвец насред разкошните си пиршества, за да напомнят на пируващите за смъртта. Ние нямаме този обичай: ние, пирувайки и веселейки се, желаем да отхвърлим далеч от себе си мисълта за смъртта. Все пак, обаче, тя самата – смъртта – е надвесена над всеки и страшният й образ е готов всяка минута да изскочи внезапно пред очите ни.

Отец Дончо Александров: „Все още се лутаме в пътя си към храма”

Автор: 
Ана-Мария Кръстева, 18 ноември 2013

Протойерей Дончо Александров е роден през 1974 г. в град Варна.

Източник: 
БНР Радио България

Болестите на нашето време

Автор: 
Константин П. Победоносцев (1827-1907)

Ние сме осъдили миналото си, осъдили сме го затова, защото не разпознаваме в него онези принципи, които за нас съставляват нашето мерило за истина и благополучие.

Болестите на нашето време

Автор: 
Константин П. Победоносцев (1827-1907)

За да схванем нещо, трябва да се приближим към него и да заемем правилната позиция за гледане: всичко зависи от това и всички заблуди на човека произтичат от това, че гледната точка е лъжлива. Ние сме свикнали да се доверяваме на своето впечатление, а впечатлението си придобиваме, плъзгайки се по повърхността на предмета – нещо, което ние умеем да вършим с ловкост и бързина.

Болестите на нашето време

Автор: 
Константин П. Победоносцев (1827-1907)

Казват, че хората в древността поставяли скелет или глава на мъртвец насред разкошните си пиршества, за да напомнят на пируващите за смъртта. Ние нямаме този обичай: ние, пирувайки и веселейки се, желаем да отхвърлим далеч от себе си мисълта за смъртта. Все пак, обаче, тя самата – смъртта – е надвесена над всеки и страшният й образ е готов всяка минута да изскочи внезапно пред очите ни.

Болестите на нашето време

Автор: 
Константин П. Победоносцев (1827-1907)

Всички са недоволни в наше време и много хора преминават от постоянното, хронично недоволство в състояние на възбуда и вълнение. Срещу какво са се озлобили? – срещу живота си, срещу правителството, срещу обществените наредби, срещу останалите хора, срещу всички и срещу всичко, освен срещу самите себе си.

Патриарх Неофит: Не подценявайте вярата на народа - интервю

Автор: 
Галина Димова

- Все повече българи смятат, че БПЦ трябва да се ангажира с по-голяма социална дейност. В тези тежки времена не трябва ли духовенството да протегне ръка - да осигурява храна за бедните, да започне да строи приюти за тях, да се грижи за уязвимите хора?

Източник: 
Вестник „Преса”,

Патриарх Неофит: Няма да се уморим да настояваме за това, че българските деца трябва да познават своята вяра - интервю

Автор: 
Интервюто взе: Димитрина Ветова

В ъ п р о с: Ваше Светейшество, минаха вече два месеца от избора Ви за патриарх на БПЦ и за този кратък период успяхте ли да поставите пред държавните власти въпроса за връщането на нотариалните актове на храмове и църковни имоти? Сред тях и на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", за да може да й се направи необходимият ремонт?

Източник: 
БТА

Народната просвета

Автор: 
Константин П. Победоносцев (1827-1907)

Най-новата школа на народните просветители предлага едно средство, една рецепта за благото на човечеството: война с предразсъдъците и невежеството на народа. Всичките големи несполуки с гибелни за човечеството последици, според мнението на поддръжниците на тази школа, са произлизали от това, че сред народа твърде дълго в течение на векове са здраво укрепени някакви неосъзнавани впечатления и нагласи, които трябва на всяка цена да бъдат изтръгнати с корените им.