Нашият самопредложил се гид се казваше Георги. Преди да ни поведе към търсената обител той сам помоли да се отбием до дома му, за да си облече дълъг панталон – нали в манастир не се ходи по къси гащи. Вече се свечеряваше, когато, водени от грузинеца, се заизкачвахме по шосето извеждащо на север от града. Водачът ни се оказа приказлив, а при това владееше свободно и руски, и английски. Обещаваше да ни разведе навсякъде, където искаме, каза че игуменът му е приятел.