Начало

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Всяка година, когато започва Великият пост, ние трябва да се запитаме: действително ли искаме да участваме заедно с цялата Църква в този пост или не? Готови ли сме да принудим себе си да живеем истински през поста или не?

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Колко поразителни са думите на Великия покаен канон на преподобни Андрей Критски! Разбираме ли ги, слушаме ли ги, или просто ги произнасяме като красиви стихове? Съществуват лъжливи грешници, които наричат себе си „велики грешници”, „без брой съгрешили”. Но вътре в себе си те не съзнават, какво е това, не изпитват ни печал, ни угризения на съвестта.

Колко пъти се е случвало: ние сме започвали поста и сме обещавали да се изправим, но преминавали Светите дни, и ние, поглеждайки се, сме се убеждавали, че нищо не е постигнато. Това е, защото не е била положена твърда основа - твърдо покаяние, примирение с Бога, примирение с ближните, и взаимно опрощение. След думата "Господи" втората дума е "прости". Бог иска да ни научи на тайната на тази дума, която, като Адамов плач, отваря райските двери.

Ако някой в тълпата извика: „Пожар!”, няма ли всички тутакси да загубят спокойствие и равновесие на духа, да започнат да търсят изхода, а ако изходът не е обезпечен, то няма ли да изпаднат в ужас, за­ставящ ги да забравят всичко останало и да търсят само да спасят живота си? Но ето светата Църква вика: „Съдът е при вратите!