Тихо и незабелязано станало идването в света на Спасителя. В пещерата, където гледали скотове, в яслите за храна на животните лежи Христос, повит с пелени. Мъдреците-чужденци отдалече дошли да Му се поклонят, водени от звездата. Бедните пастири, пасящи през нощта овците, узнават благата вест от ангелите и бързат към Царя, лежащ на сламата. Къде е величието? Къде е тържествената среща с Този, Който е „очакване на народите”, т. е. упование, надежда на народите на цялото човечество?
Министерство на правосъдието и формация ЮЛАНГЕЛО за втора година организират концерти за Рождество Христово в затворите в страната, като част от социалната и образователна програма на Главна дирекция "Изтърпяване на наказанията" към министерството.
Светите отци отделят голямо внимание на чистотата на сърцето. В какво се изразява тая чистота? Може да се каже с една дума: в неосъждането. Ето как отец Макарий определя чистотата на сърцето: „Гледай на всички с простодушие и чисто око - и на явната блудница, и на грешника, и на безчестните хора. В това се състои чистотата на сърцето: когато виждаш грешници или немощни - да изпитваш състрадание към тях.”
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Рождественският пост, който вече привършва, насочва нашето внимание към духовния подвиг на хората, живели до Христа Спасителя. Мнозинството празници, посветени на ветхозаветните пророци, са в периода на Рождественския пост. И богослуженията в чест на ветхозаветните пророци ни помагат да разберем смисъла и значението на това служение, което те са извършили.
Великотърновският митрополит Стефан е от поколението архиереи, имали нелеката участ да живеят и служат в годините на войнстващ атеизъм и насаждана антицърковност. Наред с това той е от онези духовници, които са имали възможност да общуват и да се поучат от мастити архиереи, като Варненския и Преславски митрополит Симеон, който създава от момчето Стайко духовника Стефан, впоследствие Великотърновски митрополит.
„Молитвата е възнасяне на ума и сърцето към Бога, съзерцаване на Бога, дръзновена беседа на творението с Твореца, благоговейно заставане на душата пред Него, като пред Царя и Самия Живот, Който дава живота на всички; забравяне заради Него на всичко наоколо, храна за душата, въздух и светлина, живителната нейна топлина, очистване от греховете, благото иго Христово, лекото Негово бреме.
