Начало

В името на Отца и Сина и Светия Дух! В живота ни не винаги се случва да срещаме съчувствие, уважение, благоразположение от страна на заобикалящите ни. Напротив, често ни се случва да усещаме вражда, понякога много злобна, готова да ни причини всякакви обиди и беди. Как всеки човек се възмущава от тази вражда, особено от незаслужената, какво негодувание се надига в нашите сърца, каква жажда за мъст нерядко се разгаря в тях!

Тихо и незабелязано станало идването в света на Спасителя. В пещерата, където гледали скотове, в яслите за храна на животните лежи Христос, повит с пелени. Мъдреците-чужденци отдалече дошли да Му се поклонят, водени от звездата. Бедните пастири, пасящи през нощта овците, узнават благата вест от ангелите и бързат към Царя, лежащ на сламата. Къде е величието? Къде е тържествената среща с Този, Който е „очакване на народите”, т. е. упование, надежда на народите на цялото човечество?

Светите отци отделят голямо внимание на чистотата на сърцето. В какво се изразява тая чистота?
Може да се каже с една дума: в неосъждането. Ето как отец Макарий определя чистотата на сърцето: „Гледай на всички с простодушие и чисто око - и на явната блудница, и на грешника, и на безчестните хора. В това се състои чистотата на сърцето: когато виждаш грешници или немощни - да изпитваш състрадание към тях.”

Ве­ли­ко­тър­нов­с­ки­ят мит­ро­по­лит Сте­фан е от поко­ле­ни­е­то ар­хи­е­реи, има­ли не­ле­ка­та участ да жи­ве­ят и слу­жат в го­ди­ни­те на войн­с­т­ващ ате­и­зъм и на­саж­да­на ан­ти­цър­ков­ност. На­ред с то­ва той е от оне­зи ду­хов­ни­ци, ко­и­то са има­ли въз­мож­ност да об­щу­ват и да се по­у­чат от мас­ти­ти ар­хи­е­реи, ка­то Вар­нен­с­кия и Прес­лав­с­ки мит­ро­по­лит Си­ме­он, кой­то съз­да­ва от мом­че­то Стай­ко ду­хов­ни­ка Сте­фан, впос­лед­с­т­вие Ве­ли­ко­тър­нов­с­ки мит­ро­по­лит.