„Молитвата е възнасяне на ума и сърцето към Бога, съзерцаване на Бога, дръзновена беседа на творението с Твореца, благоговейно заставане на душата пред Него, като пред Царя и Самия Живот, Който дава живота на всички; забравяне заради Него на всичко наоколо, храна за душата, въздух и светлина, живителната нейна топлина, очистване от греховете, благото иго Христово, лекото Негово бреме.
В събота на 27 ноември, в ранни зори, с два автобуса потеглихме от храм-паметник „Св. Александър Невски” към чудотворната съкровищница на православен Пловдив. За мен това беше второ пътуване до този град и, слава Богу, второ поклонение. Този път на частица от мощите на великия руски светец Серафим Саровски.
В историята на България има упоменаване за група монаси-исихасти, за които въз основата на съвременни данни може с увереност да се говори, че са принадлежали към учениците на преподобни Григорий Синаит. Парорийската пустиня след кончината на нейния основател, поради турските нападения, прекратила своето съществуване. Монасите-исихасти били принудени да се разпръснат на разни страни. Мнозинството от тях останали в България, където те се поселили в труднодостъпни места.
Източник:
книгата "Преподобный Григорий Синаит и его духовные преемники"
Трябва винаги да помним, че духовният живот, като изпълнен с подвизи, изисква постоянство. Заставяй се да изпълняваш определеното от плана ти за всеки час. А прииска ли ти се да го нарушиш и просто да помечтаеш, знай че това ще те доведе до леност и духовно опустошение. Винаги бъди бодър!
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Паметта на Църквата е нейното предание. Ние, изучавайки история, знаем за някакви исторически събития, но си спомняме за тях рядко, а много често и забравяме на какво сме били научени в училище или в университета. Това е мъртва памет - тя не живее, тя не привежда в действие душевните сили, тя не влияе постоянно върху разума на човека.
„Началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден. Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?” /Лк. 13:14-15/
Днес по-голямата част от християните в нашата страна сме влезли в Църквата в по-зряла възраст, поради добре известни обективни причини. Дотогава сме живели “като всички” и дори не сме се запитвали добре ли живеем или зле. Пък и да сме се питали, мерките ни за добро и зло са били твърде различни от сегашните.
