Ние се приближаваме към Великия пост, до чието настъпване остават две седмици. И първият звън на камбаната, напомнящ ни за пътя на покаянието, който ние ще изминем в дните на поста, бяха думите, които звучаха в храма миналата неделя: „Двама човека влязоха в храма да се помолят…” (Лк. 18:10). А днес за нас прозвуча още един звън на камбаната, когато чухме: „Един човек имаше двама сина…” (вж. Лк. 15:11).
Скъпи братя и сестри! На празника Сретение Господне ние говорим за срещата на Пресвета Богородица и Младенеца Христос Спасителя с праведния Симеон и с пророчица Анна.
„Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр.13:7).
В името на Отца и Сина и Светия Дух!Днешната притча ни посочва крайната цел на поста, до която ние трябва да стигнем: ние трябва да стигнем до най-голямо смирение пред Бога.
Днес се чете забележителното зачало от Евангелието от Лука, в което се говори за обръщането на Закхей (Лк. 19:1-10). Закхей бил митар, т. е. събирач на налози, казано на съвременен език, данъчен инспектор. Народът не обичал събирачите на данъци, защото те събирали данъци не за своя народ, а за римските окупатори, при това не забравяли и себе си, нерядко събирайки от хората повече, отколкото изисквала римската власт.
През 2018 г. се навършват 100 години от мъченическия подвиг на свещеника Овентий Исаиев (Исачев) Фръчковски от село Галичник, община Маврово и Ростуша – измъчван и убит в района на Бигорския манастир. Това не е единичен случай. Той е един от хилядите избити екзархисти в Македония, защото са останали верни на Българската екзархия и са отказали да признаят сръбската власт и църковна йерархия.
Скъпи братя и сестри, ние днес отбелязваме паметта на свети Атанасий Велики Свети Атанасий Александрийски, горещ борец за чистотата на Православието, защитавал Христовата Църква от еретически лъжеучения. Много претърпял Божият угодник за отстояване на правата вяра: заточения, клевета, очерняща неговото име пред императора, пред когото изпаднал в немилост и навлякъл върху себе си неговия гняв. Но паството обичало своя добър архипастир, полагащ за него душата си в борба с еретиците.
Скъпи братя и сестри, днес ние отбелязваме паметта на основателя на монашеството – преподобни Антоний Велики. Преподобни Антоний ни е оставил много съвети относно устройване на монашеския живот, с които той преподал собствения си опит. Неговите наставления могат да бъдат полезни не само за монашестващите, но и за миряните. Нали крайната цел на живота и на едните, и на другите е спасението на душите.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Трудно е за нас да приемем упрека в неблагодарност към Бога, упрек, който прозвуча в днешното Евангелие. Нима ние с вас не идваме в Божия храм, нима не с нашите ръце палим свещи, нима не нашите уста произнасят величествените думи на молитвените песнопения и химни? И нима, накрая, самите храмове на земята ни не затова ли са издигнати с наши или на предците ни пожертвования и трудове?
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Ние с вас, братя и сестри, през последните дни, особено вчера, на празника Богоявление, много говорихме и си припомняхме за Йоан Кръстител, за неговите дела, за неговите думи. И ето днес е особен ден в този смисъл, защото днес, в първата неделя след Богоявление, възпоменаваме по особен начин именно него.
