Начало

Скъпи братя и сестри, преди повече от хиляда години във велика православна Византия се чувал плач и се проливала кръв: християни убивали християни. Подстрекавани от безумни ересиарси, обхванати от жажда за разрушение, християни жестоко унищожавали светите икони, фрески, мозайки, плащаници, статуи, олтари - всички изображения на Господа и неговите светии, които те в своето заслепление считали за идоли. Вандализъм и поругаване на светини – ето какво е било това.

„Откъде да започна да оплаквам делата на моя окаян живот? Какво ли начало да положа, Христе, на сегашното ридание?”… Ето вече много векове с тези думи от канона на преподобни Андрей Критски Църквата започва Великия пост.

След седмица ще бъде Неделя на прошката, а от понеделник ние встъпваме в попрището на Великия пост. И днес, сякаш подготвяйки ни за това поприще, Църквата ни предлага да чуем евангелските думи за Страшния Съд.

Ние се приближаваме към Великия пост, до чието настъпване остават две седмици. И първият звън на камбаната, напомнящ ни за пътя на покаянието, който ние ще изминем в дните на поста, бяха думите, които звучаха в храма миналата неделя: „Двама човека влязоха в храма да се помолят…” (Лк. 18:10).  А днес за нас прозвуча още един звън на камбаната, когато чухме: „Един човек имаше двама сина…” (вж. Лк. 15:11).