Църковна история

На 9 януари 1880 г. екзарх Йосиф I напуснал Пловдив и се прибрал в Цариград, където започнал активна дейност по изграждането на екзархийското управление. Упорито и системно той подавал изложения и молби до Високата порта, за да получи право да изпрати духовни началници в епархиите, които имали български владици преди войната -­ Охрид, Велес и Скопие. Освен това чрез т. нар. истилями (допитвания) населението в Дебърска, Струмишка и в Кукушка епархия също изявило волята си да премине на страната на Екзархията.

Към днешната дата провеждането на Всеправославният събор може да се окаже под въпрос. Независимо обаче дали Съборът ще бъде отложен или ще се проведе този юни, поставените за обсъждане въпроси очакват своето решение. Сред тях са и актуалните проблемни теми, свързани с каноничната традиция на Църквата, като православното разсеяние и провъзгласяването на автономия.

Блаженопочналият архиепископ Серафим е един велик архипастир на Руската православна църква, но и на Българската, защото повече от времето, което е преживял той прекарва в служение в  нашата престолнина София, в храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”, като свещенослужител на Руската православна църква при тогавашния храм при Руското посолство, а след това храм-подворие на Московската патриаршия.

На 11 май Българската православна църква празнува деня на светите братя Кирил и Методий и тържествено чества паметта на тяхното равноапастолно и просветителско дело. В този ден, според църковната традиция, ние се обръщаме към духовните първоизвори на българската култура и просвета, които са дълбоко свързани с подвига на славянските първоучители.