В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, братя и сестри, ние чухме от Евангелието за небивало чудо, за възкресение на човек. Нашият Господ Иисус Христос се приближавал към град Наин. Тук, при вратите на града, го срещнала погребална процесия. Носят за погребение умрелия единствен син на бедна Наинска вдовица. Стонът и риданията на вдовицата от една страна, а от друга безграничното Божие милосърдие вършат своето дело.
Скъпи отци, братя и сестри! Паметта за събитието, станало преди 1100 години в Константинопол, ни заставя да се замислим за това какво представлява Покровът на Пресвета Богородица. Видял свети Андрей видение: прострян над молещите се хора омофор; в чест на това видение и последвалото освобождение на Константинопол бил установен този празник. Но какво означава Покровът на Пресвета Богородица? Простира ли се той над нас винаги и при всякакви обстоятелства?
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днешното евангелско четиво е посветено на проповедта на Спасителя за любовта. В настоящо време ние, навярно, се намираме в още по-лошо състояние, отколкото съвременниците на Господа: хората съвсем са забравили за това какво е любов, в какво се състои тя. Ние сме престанали да разбираме как е възможно с чисти, искрени сърца да обичаме ближния и затова Спасителят ни дава такова мерило, от което може да се възползва всеки, даже човек с каменно сърце.
Източник:
Източник: Игумен Авраам /Рейдман/, Евангельские поучения, М., 2006 г.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Слушайки днешния евангелски разказ за улова на риба и за ужаса на апостол Петър, когато той изведнъж узнал Кой се намира редом с него в крехката му лодка, ние изпитваме или, по-точно, трябва да изпитваме страх за тази лекота, с която се приближаваме към Бога, очаквайки от Него среща лице в лице.
Източник:
Проповеди на воскресные и праздничные дни, Киев, 2009 г.
Всеки ден, но особено днес, почитаме Кръста Христов и се покланяме пред него. Този ден, както и всеки ден, трябва да изпитваме себе си дали сме истински поклонници на Кръста Христов. По какъв начин да направим това?
Днешната неделя се нарича на езика на църковния Устав неделя след Въздвижение и затова евангелското и апостолското четиво са посветени на Кръста Христов (Гал. 2:16-20; Мк. 8:34-9:1). Всеки знае, че на Кръста Бог в Христа, Своя Син, спасил човешкия род.
Въздвижението на Кръста Господен, покрай предпразненството и отданието на празника, каквито имат дванадесетте Господски и Богородични празници, има още и своето начало в събота пред Въздвижение. То ест практически Светата Църква чества този празник не една седмица, а цели две, литургически подчертавайки неговата важност и отделяйки му особено внимание , за да се приобщим и ние към него.
Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен. Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.
Днес се радват небесата, радва се и земята. За радостта пее днес светата Църква: „Твоето рождество, Богородице Дево, възвести радост на цялата вселена”. Тази радост, братя и сестри, се заключава в това, че Бог дарувал на света Преблагословената Владичица и Богородица.
Нашият Господ Иисус Христос изрекъл притча. Той най-често се обръщал към слушателите под формата на притчи. Само с най-близките ученици, особено преди Кръстните страдания и излизането от този свят, Той говорил откровено и просто. Неподготвените хора по-лесно постигали истините и тайните на Царството Небесно под формата на житейски примери, разбирани и приемани без труд, правдоподобни и разумни от гледна точка на здравия смисъл.
