Завърши нашият път от Великия пост и Страстната Седмица и Възкресение Христово до Петдесетница, или по-добре казано, от Рождество Христово до днешния ден, и ние събрахме в храма. Сега, след Божествената Литургия ние ще отслужим вечерня за пресветлия празник на Пресвета Троица с трите коленопреклонни молитви – за първи път след пасхалните дни и Вознесения.
Според Устава на Православната Църква в навечерието на празника на Светата Петдесетница се извършва заупокойно богослужение, както и в събота преди Неделя Месопустна. Тази Задушница предхожда влизането в Петровия пост.
Днес Господ в Своята първосвещеническа молитва казва: „Аз и Отец сме едно”, и, обръщайки се към Небесния Отец: „Всичко Мое е Твое”. Светите отци свидетелстват, че тези думи са разбираеми за всеки човек, но когато Той след това добавя: „И всичко Твое е Мое”, съвършено ясно е, че никога никой от хората не е изповядвал такова единство с Бог Отец.
Днешният празник е особен, защото той ни въвежда в съприкосновение с някаква граница между земното и небесното, между историческото и вечното. Защото Христос Възкръсналият, оставайки Богочовек, прославен в Тяло след Възкресението, пребивавал и в земния живот, и във вечния живот.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи в Христа братя и сестри! „Християните – на лъвовете!” – във всеки миг и на всяко място в Римската империя могъл да се чуе този вик на езическата тълпа. Във всеки час в мирния дом на християни могъл да се появи имперски чиновник, за да ги отведе в името на закона на люти мъчения и страшно наказание.
В днешния неделен ден, който се именува Неделя на слепия, Светата Църква предложи на нашето внимание четиво от Евангелието от Иоан. В този откъс апостолът и евангелистът Иоан разказва за изцелението от Господа и Спасителя наш Иисус Христос на слепородения човек.
Днешната неделя се нарича неделя на самарянката – по евангелието, което се чете в този ден във всички православни църкви. То разказва за много важни за нас неща, които трябва задължително да сложим в сърцето си и да запомним.
Скъпи братя и сестри! Празниците съществуват не само, за да помним миналото, но и за да имаме ясна представа накъде да вървим в бъдещето - като народ, като страна.
Днес Православната Църква отбелязва празника на светите жени-мироносици. За тях малко говори Евангелието, но те незримо участват в Благата вест със своето жертвено, невидимо служение. Свещеното Писание учи, чe в Христос – всички са едно. Че в Царството Божие няма разделеност по полов признак. Това прозрение се отнася към живота в бъдещия век. Що се отнася до земната Църква, ние виждаме, че в нея разделеността по полове съществува.
