Амвон

В името на Отца и Сина и Светия Дух! След народа е прието да се разпитва за умрелите: „Присъни ли ти се той на тебе? И как ти се присъни? С какво лице? Какво каза? Не попита ли за нещо?” Ние с голяма предпазливост трябва да се отнасяме към сънищата и виденията, защото те могат да бъдат от лукавия.

Скъпи братя и сестри! Векове ни отделят от това време, когато живяли и извършили своите подвизи свещеномъченик Харалампий и сонмът на другите мъченици за Христа. Мъченичеството – това е удивително, уникално явление в историята на човечеството, което ние днес трябва да изясним за себе си. Да се подлагат хора на мъчения в древността било обичайна практика. Измисляли се все нови и нови оръдия за изтезания (и, разбира се, до ден днешен се измислят), все нови средства за изтезаване на плътта.

Четиридесет дни са изминали откакто, ние тържествено чествахме Пришествието в света на Божия Син. Който не е бил просто зрител на празненствата, извършвани от Църквата, той би могъл в това време на много да се научи; който не веднъж в течение на църковната година е вървял след Спасителя със своята бодърстваща и чиста мисъл, той знае, накъде води пътя Христов – на Голгота, а след това – на Небето!

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Вглеждайки се в този прекрасен образ на тримата светители, ние неволно си спомняме думите на Спасителя: „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях”/Мат.18:20/. Но, действително, великите светители ни откриват истинността и на противоположното твърдение: там, където Господ пребивава в хората, там те пребивават в непостижимо духовно родство, съкровена духовна дружба. Това родство е по-високо от земното разделение.