Начало

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние чухме евангелското четиво за изцелението на йерихонския слепец.  Веднъж Спасителят отишъл в град Йерихон. По пътя се срещнал със слепец, който, узнал, че Спасителят минава покрай него, извикал: „Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!” (Лк. 18:38). Господ чул вопъла на  нещастния човек, откликнал на него и изцелил слепия, дарувал му зрение и посочил причината, поради която този човек получил изцеление. Той казал: „Твоята вяра те спаси” (Лк. 18:42).

Всеки от нас, слушайки евангелското повествование за изцелението на десетте прокажени, чувства в дълбочината на душата си благост и заедно с това упрек от въпроса на Христос: „Нали десетимата се очистиха? а де са деветте?” (Лк. 17:17). Нима тези деветима били толкова коравосърдечни, нима те не изпитвали потребност да се върнат, да паднат в нозете на Изцелителя и да Му въздадат хвала?

Кой чува днес гласът на викащия в пустинята? От пустинята дошъл Предтечата в градовете и селата, които духовно били също пустиня. Колко близко се намира тази нажежена пустиня край Мъртво море до нашия днешен живот! Колко очевидно би трябвало да стане сега за всички, че животът без Бога се превръща в пустиня. И да не забравяме още един, твърде разбираем за нас факт: голямото мълчание на пет века предшествало пророческия глас на Йоан.

Ние дойдохме днес в храма, за да почетем паметта на свети Василий Велики. И разбира се, преди всичко да възпоменем събитието от живота на нашия Господ, което станало на 8-я ден след Неговото Рождество. По тогавашния обичай, донасяли в храма първородния младенец, за да му нарекат име, за да изпълнят обреда обрезание.