На 30 септември (петък) 2016 г от 18:30 часа в в аулата на Богословския факултет на СУ, пл."Св. Неделя" № 19 ще се състои представянето на книгата „Посъветвай ме, отче“ с участието на свещеноиконом Василий Шаган, редактор на българското издание, и един от преводачите – Борислав Аврамов.
В името на Отца и Сина и Светия Дух!По своя житейски път човек среща много радости. Радост от семейния живот, радост в учението, радост в работата, когато всичко върви успешно; радост от здраве и земно благополучие.
Генисаретското езеро често се споменава в Евангелието и е свързано с много събития от земния живот на Иисус Христос. В този неделен ден в храмовете се чете евангелския откъс, в който се разказва за проповедта на Спасителя на брега на това езеро, приключила с призоваването на първите ученици.
В тези дни ние възпоменаваме събитието на намирането на Кръста Господен и в днешния неделен ден Църквата ни предлага да поразмислим над думите на Спасителя за необходимостта за всеки човек от подвига на кръстоносенето, за да се спаси.
Радвай се, Живоносен Кръсте! Какви странни думи, скъпи братя и сестри: оръдието на позорното изтезание да носи живот и радост.
Да, у Бога любовта има особен промисъл за мирозданието. Бог побеждава със силата на любовта докрай, с жертвената любов, с кръстната любов. И победното знамение на тази безмерна любов на Бога към света е Кръста.
Беше привечер. Денят бавно се приближаваше към своя край, а ние по стръмния планински път със завои, надвиснали над пропастта - към чудото на XVII-XVIII в. Москопойе - днешния му наследник село Воскопойе.
По правило всички църкви в Албания, с изключение на новоизградените през последните години, са със зейнали дупки по иконостаса като избодени очи, а липсващите икони, както и тези от централната част на храма са събрани в няколко музейни сбирки, като националния исторически музей в Тирана и музея на иконата в Корча, където се съхраняват десетки хиляди икони от цяла Албания.
В полумрака на отиващия си ден Гирокастро, с накацали по склона на планината каменни къщи, сгушени под покривите си от каменни плочи, на пръв поглед е като неравна сива скала. Едва свивайки от главния път и тръгвайки нагоре, започваш да различаваш сгушените една над друга сгради. Спираме в самото начало на Стария град и пред очите ни плъзва като огромна змия главната улица, покрита със сив калдъръм и ромбоидни шарки по средата.
