В името на Отца и Сина и Светия Дух!Днес е големият ден, когато Църквата Христова празнува най-големия празник в чест на Застъпницата на целия християнски род – нейното Успение. Но защо в този голям ден Църквата не скърби и не плаче, а, напротив, - се радва? Тъй като тя празнува не болезнена и печална кончина, но тих и мирен сън, празнува не погребение, а възкресение. Днес ние се радваме, защото празнуваме не смърт, но тържеството на вечния живот! Понеже Божията Майка не е умряла!
В името на Отца и Сина и Светия Дух!Ние винаги, братя и сестри, четем в светото Евангелие за земния живот и делата на нашия Спасителя. И, разбира се, твърде много се удивляваме: на Неговата любов, милосърдие и търпение. Трудно ни е да разберем – как Човек може да източва от себе си толкова любов? Но ние знаем, че Христос – това е Източник, Който никога не пресъхва и от Него винаги се излива безкрайно множество благодатна любов към всички хора.
Църквата няма кадри, които да я крепят, затова, драги, се обръщам към Вас.
Тази година има много малко кандидати за семинарията. От година на година тя увяхва, тъй като младежта не се ползва от нея. А тя, семинарията, за какво служи и има ли нещо полезно, което можем да извлечем за пет години от нея? Нека разгледаме какво беше в моя случай.
Евангелието в този неделен ден ни разказва за изцеленията, извършени от Христос в Капернаум. Апостол Матей насочва нашето внимание към две от тях. Това са изцелението на двамата слепци и на немия бесноват. На какво ни учат тези събития?
Скъпи братя и сестри! Ниезнаем за Преображението Господне, по думите на апостол Петър, не от хитро измислени басни (2 Петр. 1:10-19), но от самите очевидци.
В евангелското повествование, което се чете в тази неделя, се разказва за изцелението от Христос на парализиран човек в Капернаум. „Донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете” (Мат. 9:2).
Скъпи братя и сестри! В древността, когато ставало дума за мъчениците, те бивали наричани „свидетели”.И всъщност, какво свидетелство може да бъде по-силно от това, което човек е готов да запечата със своята кръв и живот, както това правели светите мъченици!
Сборник с „Петдесет избрани проповеди на митрополит Иларион (Алфеев) по случай 50-годишнината от рождението му” излезе от печат. Книгата ще бъде представена от Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Негово Високопреподобие архимандрит Филип - представител на Московския и на цяла Русия патриарх в София и съставителя и преводач на изданието протойерей Йоан Карамихалев.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри! Днешният евангелски разказ неслучайно започва с указанията, че Господ „стигна на отвъдния бряг…” (Мат. 8:28). Човешкият живот е като река и тя има два бряга. След празника Петдесетница ние в продължение на четири неделни дни бяхме с Господа на единия бряг. Това е десният бряг на живота, мястото на Божията правда и на вярата. Сега Той преплувал „на отвъдния бряг” и взел нас със Себе Си, за да ни поучи.
.jpg)
_0.jpg)
.jpg)
