По правило всички църкви в Албания, с изключение на новоизградените през последните години, са със зейнали дупки по иконостаса като избодени очи, а липсващите икони, както и тези от централната част на храма са събрани в няколко музейни сбирки, като националния исторически музей в Тирана и музея на иконата в Корча, където се съхраняват десетки хиляди икони от цяла Албания.
В полумрака на отиващия си ден Гирокастро, с накацали по склона на планината каменни къщи, сгушени под покривите си от каменни плочи, на пръв поглед е като неравна сива скала. Едва свивайки от главния път и тръгвайки нагоре, започваш да различаваш сгушените една над друга сгради. Спираме в самото начало на Стария град и пред очите ни плъзва като огромна змия главната улица, покрита със сив калдъръм и ромбоидни шарки по средата.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес е празникът Рождество на Божията Майка, денят, когато Църквата с тиха радост празнува раждането на Тази, Която ние наричаме с удивителни, трогателни имена. Вие само чуйте: „Радост за всички скърбящи”, „Неувяхващ Цвят”, „Живоносен Източник”, “Неочаквана радост”! Колко доброта, колко топлина, колко нежност има във всяко от тези имена!
На изток високи труднодостъпни планини сякаш отделят Албания от останалите страни на Балканския полуостров, като прибавим и езика, не приличащ на никой друг, и тоталната изолация на страната при Енвер Ходжа, албанците изненадват с дружелюбност, отзивчивост, гостоприемство... Веднага търсят език, на който могат да общуват с теб, проявяват интерес да научат нещо на родния ти език и за страната ти.
Каква е представата ви за Албания? Изостанала, изолирана, ислямска, враждебна... или бързо модернизираща се, с красива почти девствена природа и динамичен, предприемчив и гостоприемен народ...? Каквато и да е представата ви за Албания, едва ли я свързвате с Православието и вероятно това ще е последното място, за което ще се сетите, ако тръгнете на поклонническо пътуване. Очаквате да видите там бункери и джамии, но не и православни храмове. Но истината се оказва друга.
От eвангелското четиво в този неделен ден ние узнаваме за милостивия господар и лукавия слуга. Царят решил да въведе порядък в своето царство и да изиска от слугите да върнат своите дългове в хазната. И ето пред него застава човек, който дължал 10 хиляди таланта, т. е. по днешните мерки сума по-голяма от 10 милиона долара и той нямал възможност да върне даже част от нея.
Когато ние слушаме евангелското повествование за учениците Христови, плаващи с лодка сред бурята, неволно си припомняме за пророк Илия, който по повеление на ангела в продължение на четиридесет дни и нощи вървял до планината Божия Хорив. Бог ни кани, както някога Илия, на среща с Него и определя мястото на срещата. Но колко често ние закъсняваме или просто не идваме при Него!
