В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес е празникът Рождество на Божията Майка, денят, когато Църквата с тиха радост празнува раждането на Тази, Която ние наричаме с удивителни, трогателни имена. Вие само чуйте: „Радост за всички скърбящи”, „Неувяхващ Цвят”, „Живоносен Източник”, “Неочаквана радост”! Колко доброта, колко топлина, колко нежност има във всяко от тези имена!
На изток високи труднодостъпни планини сякаш отделят Албания от останалите страни на Балканския полуостров, като прибавим и езика, не приличащ на никой друг, и тоталната изолация на страната при Енвер Ходжа, албанците изненадват с дружелюбност, отзивчивост, гостоприемство... Веднага търсят език, на който могат да общуват с теб, проявяват интерес да научат нещо на родния ти език и за страната ти.
Каква е представата ви за Албания? Изостанала, изолирана, ислямска, враждебна... или бързо модернизираща се, с красива почти девствена природа и динамичен, предприемчив и гостоприемен народ...? Каквато и да е представата ви за Албания, едва ли я свързвате с Православието и вероятно това ще е последното място, за което ще се сетите, ако тръгнете на поклонническо пътуване. Очаквате да видите там бункери и джамии, но не и православни храмове. Но истината се оказва друга.
От eвангелското четиво в този неделен ден ние узнаваме за милостивия господар и лукавия слуга. Царят решил да въведе порядък в своето царство и да изиска от слугите да върнат своите дългове в хазната. И ето пред него застава човек, който дължал 10 хиляди таланта, т. е. по днешните мерки сума по-голяма от 10 милиона долара и той нямал възможност да върне даже част от нея.
Когато ние слушаме евангелското повествование за учениците Христови, плаващи с лодка сред бурята, неволно си припомняме за пророк Илия, който по повеление на ангела в продължение на четиридесет дни и нощи вървял до планината Божия Хорив. Бог ни кани, както някога Илия, на среща с Него и определя мястото на срещата. Но колко често ние закъсняваме или просто не идваме при Него!
В името на Отца и Сина и Светия Дух!Днес е големият ден, когато Църквата Христова празнува най-големия празник в чест на Застъпницата на целия християнски род – нейното Успение. Но защо в този голям ден Църквата не скърби и не плаче, а, напротив, - се радва? Тъй като тя празнува не болезнена и печална кончина, но тих и мирен сън, празнува не погребение, а възкресение. Днес ние се радваме, защото празнуваме не смърт, но тържеството на вечния живот! Понеже Божията Майка не е умряла!
В името на Отца и Сина и Светия Дух!Ние винаги, братя и сестри, четем в светото Евангелие за земния живот и делата на нашия Спасителя. И, разбира се, твърде много се удивляваме: на Неговата любов, милосърдие и търпение. Трудно ни е да разберем – как Човек може да източва от себе си толкова любов? Но ние знаем, че Христос – това е Източник, Който никога не пресъхва и от Него винаги се излива безкрайно множество благодатна любов към всички хора.
.jpg)
