Начало

Какво става с радостта в Господа? С онова спокойно, смирено, радостно и свободно стоене пред Бога? Защо днес се търси святост, която дава много, но не изисква нищо?
И още много въпроси 12 дни пред Рождество Христово в разговор с проф. Георги Каприев в "Срещи"-те на 13 декември от 9.00 часа.

Днес при четенето на Евангелието ние чухме притчата за поканените на вечеря. Защо Спасителят този път прибягна към притча? Понеже ветхозаветните хора нямали понятие за Царството Небесно. Те биха могли да разберат нещо само с помощта на сравнения, на някакви познати образи.

„Вие сте съвременният Левски“ – вдъхновяващо обяснява отец Николай, докато прави поредния завой по тесния път между Кърджали и Ивайловград. „На вас се пада възможността да възраждате Българщината в тези обезлюдени райони. Цветята сега цъфтят и ние сега сме живи.“

В една от синагогите Той поучаваше в събота; и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. Като я видя Иисус, повика я и рече и: жено, освобождаваш се от недъга си! И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога. При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.