Начало

На фона на съвсем нерозовата картина в България, ето че Рождество Христово наближава. Обществото е разделено. За съжаление, то е разделено предимно на богати и бедни. Повечето хора, няма да имат какво да сложат на масите си. Други ще преядат, ще се напият и ще пеят песни до зори. Аз обаче мисля, за онези, които ще имат празни маси. Мисля за по-голямата част от българите. Обичам тези хора. Обичам ги, защото те са истинските.

Скъпи отци, братя и сестри! Днес Църквата празнува Събор на Пресвета Богородица. Под това наименование се подразбира празнуването в чест на родствениците по плът на Господа и Спасителя - Обручника Йосиф, светия цар, пророк и псалмопевец Давид и светия апостол Иаков, брата Господен и пръв Йерусалимски епископ.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Бих искал още веднъж да ви прочета откъса от апостолското послание, което ние току-що чухме: „...но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес е особена неделя, която предшества празника Рождество Христово. В този ден се чете първото евангелско зачало, с което започва Новият Завет. Обикновено, когато вземаме в ръце тази света книга с желание да намерим в нея отговори на своите въпроси, да познаем чрез нея света, себе си и своя път към Бога, тази първа глава не ни е интересна.