В името на Отца и Сина и Светия Дух! „Земята празнува и ликува, радва се и Небетона възнесението днес на Твореца на тварите… Цял свят празнува, видимият и невидимият, радостно Ангелите ликуват, и човеците славословят непрестанно Възнесението“ – така в сегашния ден Светата Църква победно възпява Господа Иисуса Христа, възнесъл се от земята на Небето.
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Христос воскресе! Възлюблени в Христа братя и сестри! В евангелското зачало в неделния ден за изцелението от Спасителя на слепия човек се разкрива доколко грехът е извратил човечеството. Този грях до ден днешен покварява човешката природа. Има много различни случаи в живота, на които ние сами се удивляваме. И ето днес Господ отива в Йерусалимския храм и вижда слепия от рождение човек, и го изцелява.
Христос воскресе! Днес ние възпоменаваме срещата на Христа със самарянката. В този евангелски откъс се разказва за това как Господ дошъл в Самария, и, срещнал при кладенеца жената, й открива Истината. Този много кратък откъс дава доста храна за размисъл. За това, че човек трябва да търси Бога, да служи на Христос, а всичко останало ще му се придаде.
Особеността на изцеления от Господ Иисус разслаблен, т.е. парализиран човек, е лежащото в неговата основа милосърдие на Христа. Обикновено Спасителят извършвал някакво чудо или знамение, за да подбуди хората към вярата, след което произнасял проповед. Но в дадения случай Той изцелява страдалеца и тутакси се скрива в тълпата, без да произнесе никакво поучение. Христос дарува здраве на разслабления, за да яви Своята неизказана милост.
Отбелязването на днешния празник ни помага не просто да си припомним църковната история, но и да извлечем от нея добри примери за подражание. Възможно е някои да недоумяват: нима можем да подражаваме на императорите? Но в Православието ненапразно се подчертава равенството на всички в главното – всеки от нас е еднакво ценен в очите на Небесния Отец. Господ се нуждае от всички Свои чада.
Никой не знае колко са кръстовете, изобразени в милодрагото ни отечество, от времената първохристиянски, та до ден сегашен: над, в черкви, прицърквия, по икони, стенописи, книги, надгробия, окачени с верижки, обеци, бродирани по тъкани и прочие, но тук ще кажа за едни други.
Любовта, казва свети Йоан Златоуст, е начало и край на всеки закон. Именно любовта е същността на християнската вяра. Именно чрез любовта се изкоренява тази мрачна суетност, която изпълва нашия грешен свят. Именно върху любовта, и верността, и предаността се изгражда нашето отношение към Господа и към всички, които ни заобикалят.
От Евангелието знаем, че във времето на служението на Господ Иисус Христос, когато излиза на проповед, Той има много последователи, следват Го навсякъде хора, които стават свидетели на множеството чудеса, които Той извършва.
Когато човек не познава възкръсналия Христос като път, истина и живот в живота си, когато все още вярва в „някаква сила“, добрият човек прекарва трудно дните си. Той често се озовава зад заключените врати на духовното си сърце, зад залостените решетки на своята нежна и ранима индивидуалност, обиден, наранен, пренебрегнат, тревожен или просто – болен, обзет от страх.
_0.jpg)
_2.jpg)
_3.jpg)
_4.jpg)
_5.jpg)
