1. Старецът Иосиф Исихаст подчертавал, че добродетелите се придобиват със старанието на човека при подкрепата на Божията благодат. Той използвал следния пример: “Земеделецът преорава земята, оплевява я, сее и чака Божията милост. Ако Бог не прати в нужното време дъжд и благоприятни ветрове, земеделецът губи наградата за трудовете си. Така става и с нас.
Сред някои православни християни, под влияние на агресивната реклама и атака на окултни учения (цели издателства са ангажирани с издаването на книги, популяризиращи магията и теософски учения и практики), възникват страхове и притеснения относно въздействието на тези сили върху света като цяло и отделния човек. За мнозина „решението” е в търсене на „аналогични” практики в християнството, като „магическо” въздействие на църковните тайнства и молитви.
Много преди депресивните състояния да станат обект за научно изследване от страна на психологията, светите отци на Църквата не само са описали клиничната картина на този душевен недъг, но са посочили и причините, които го пораждат, и методите за лечение.
Да правиш помен за умрелите, може само когато вярваш, че те са живи. Тази парадоксална на пръв поглед, мисъл се потвърждава дори повече от обикновената човешка интуиция отколкото от църковното учение. “Всички ще идем там” – така звучи най-популяният израз за поменаване на умрелите.
