Начало

На нас, християните от XXI век, понякога ни се струва, че хората, живели в първото хилядолетие след Рождество Христово, били особени, смирени и богобоязливи, живели благочестиво. Сред тях, както на нас ни изглежда, нямало маловерие или неверие, от тях излезли множество светии. В нашето съзнание здраво е вкоренен такъв идеализиран образ на Църквата от първите столетия. Обаче времето било не така просто, то било изпълнено с многочислени спорове и сблъсъци.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Неслучайно денят, посветен на всички светии, е установен в първата неделя след Петдесетница, т. е. първото, което ние възпоменаваме след деня на основаване на Църквата – това е светостта. Това е указание, че светиите са в резултат действието на Църквата в този свят. Църквата и светостта са взаимосвързани: без Църквата не може да има никаква святост, но в същото време и самата Църква е немислима без светиите.

На втория ден на празника Петдесетница ние възпоменаваме слизането на Светия Дух върху апостолите и върху цялата Църква, и в това събитие се отразява преизобилната Божия любов към хората.

Светите отци на Съборите отстоявали истината за нашата православна вяра. И макар Съборите да преминавали понякога в ожесточени спорове, истината на Православието не може да бъде сведена до философски формули, самите тези формули нищо не добавят към Божественото Откровение, към това слово, с което се обърнал към нас Сам дошлият в света плът Господ.